Чисто функционално може да се направи паралел между месджида и параклиса, допълни Миков. Той разказа още, че има и специални съоръжения – намазгях, които представляват джамия на открито, без покрив и само с една стена. Емблематичната Римска стена в столичния квартал "Лозенец", наричана така поради невежество и незнание, е точно такъв намазгях от 16-и век, даде пример Миков:
Много голямо византийско влияние има в начина на градеж, но михрабната ниша в тази стена е много сигурно указание, че става дума за намазгях.
В Североизточна България около град Суворово има запазени няколко обекта, които представляват съчетание между намазгях и чешма.
По времето на Мохамед михрабът не е съществувал. Тогава при въвеждането на новата религия са засвидетелствали вярата си пред копие, забито в пясъка на пустинята, уточни специалистът:
Така че копието се явява първообраз на михрабната ниша. След смъртта му вече започват да се градят джамийски храмове, започва и изграждането на михрабната ниша. Първата михрабна ниша е била стаята, в която е бил погребан в джамията в Медина. Но михрабната ниша в арабската джамия е много различна от михрабната ниша в османската архитектура.
Дървеното минаре в село Мугла например е уникално, защото като артефакт съчетава арабски и османски традиции. Това е много интересен случай, коментира проф. Миков, анализирайки ключови елементи от османските храмове.
Проф. Любомир Миков има повече от 30-годишен опит в изследването исляма, османската архитектура в България и на Балканите. Преподава в Нов български университет и Националната художествена академия.