Договорът за добросъседство между България и Македония има историческо значение за двустранните отношения, но сам по себе си не може да реши всички проблеми между двете страни. Това коментира в предаването "12+3" по "Хоризонт" журналистът Мартин Минков, бивш кореспондент на БНР в Македония:
Той е изключително важна юридическа основа, международно правен документ, в какъвто ще се превърне след ратификацията, върху който ще се градят отношенията на равнопоставени, приятелски, добросъседски връзки между Република България и Република Македония. Няма да навлизаме в детайлите на договора, но той предвижда нещо много важно. На базата на общата история, защото обективно тя съществува, каквито и опити да се правят да бъде изкривена, ще бъде създадена и никак няма да е лесно формирането ѝ, съвместна, паритетна комисия на учени от двете страни, които ще разгледат спорните засега исторически факти или факти, които в случая македонската страна оспорва, на базата, както е подчертано в договора, автентични, обективни, исторически извори, тоест източници. Тази работа ще продължи години.
Трябва да се преодолее натрупаното и стимулирано в Македония недоверие към България.
Любчо Трохаров, дипломат и член на Македонския научен институт, изтъкна, че с договора Македония не прави никаква отстъпка по отношение на политиката, която следва спрямо българите във Вардарска Македония от 80 години. И в миналото са правени големи пробиви в отношенията между двете страни, но реалните действия са били малко:
Трябва да отбележим, че това е, отбелязваме един пети подобен такъв пробив или жест, като започнем от признаването, за което говори господин Желев. След това ембаргото, след това гражданската война, след това декларацията от 99-а година. Много често в България смятахме, че е направен пробив, че започва нов етап. Отново се говори за нов етап и направен пробив. Ако казваме така, че е направен пробив и започва нов етап, ние твърдим, че подписването на договора е било цел, а знаем много добре, че междудържавните договори, те са средство за постигане на някаква цел.
Трохаров изтъкна, че за основа на договора е послужила декларацията от 1999 година. Договорът е едно средство, но не най-важното, заяви той и изтъкна, че в годините досега не е имало добър политически диалог на най-високо равнище между двете страни, обясни той. Минков не се съгласи с твърдението и изтъкна че българските ръководители винаги са били посрещани добре в Македония и често са обявявани големи стратегически цели. Работите обаче са били блокирани на равнището под ръководителите. Минков е убеден, че в Македония има парламентарно мнозинство за ратифициране на Договора, въпреки уверенията на Груевски, че партията му няма да го подкрепи:
Въпросът е как ще бъде използван договорът във вътрешнополитическият контекст на страната, в много острата предизборна борба за местните избори през октомври. Може да се промени ситуацията в Македония при обръщане на вота на избирателите на местните избори. Груевски и неговите съпартийци разчитат на това. Това би усложнило отношенията.
Интервюто с Мартин Минков и Любчо Трохаров можете да чуете в звуковия файл.
