Средно 9% на година не е малък ръст. Проблемът е, че изходната база е много ниска. Тоест едно е да нарасне от 1 000 на 1 100 лева нечия заплата, друго - от 500 - на 550 лева. Буквално става дума за двойна разлика.
Все пак тези 32%, които отиват за храна, са много, особено на фона на ЕС, поясни Алексиев. По думите му, най-заможните 30-40% от българите дават доста по-малко за храна, докато при най-бедните разходите за храна доближават 50%.
Преструктурирането на преработващата промишленост, което е в основата на индустриалните зони, е обвързано с необходимостта от нов тип работна ръка, каквато липсва. Като най-голям проблем се очертава липсата на хора, подчерта Явор Алексиев:
Компаниите в много сектори буквално се "бият" за хора. Тези хора ще получават по-високи заплати. Вижда се, че тази тенденция вече излиза от София. За съжаление обаче остава в южната част на страната. В Пловдив и Стара Загора има много силни данни за пазара на труда през последните две тримесечия. Като погледнем обаче малко на север - нито доходите на домакинствата изглеждат така, нито ръстът на възнагражденията, нито заетостта.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
