Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Румен Драганов: Туристите припознават България като дестинация за спокойствие и рекреация

В "Слънчев бряг" има 320 000 легла, а една дискотека обслужва между 1000 и 7000 души

Румен Драганов
Снимка: БГНЕС

Ръстът в туризма е 30% си е съществен. В икономиката, когато говорим за ръстове, всеки знае че 2-3% са много. Шест са много! А когато говорим за такива големи числа, това означава сериозна динамика в икономиката. Това каза за предаването "12+4" по "Хоризонт" Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма.

Ако преди години София през август беше абсолютно празна – една, две коли на светофар, сега трудно се разминават, което означава, че икономиката работи. Същото е и за страната – когато има по-голяма динамика в транспорта, в пътуването, виждаме, че икономиката върви, а когато върви икономиката, върви и туризмът. Ние фактически разчитаме на хората, които, от една страна, имат пари, а, от друга страна, имат интерес и време да могат да пътуват в чужбина. Това е много радостно – че българите пътуват както в страната, така и в чужбина доста по-често, не дълго.

В предходните години почивката беше поне една седмица, а малко по-назад – две седмици. Сега 2,8 дни е средният престой на българите в България, но за сметка на това доста по-интензивно. Когато ние гледаме тези числа за 1 150 000 , тука става въпрос за българи, пътували. Когато кажем за броя на почивките, които правят тези българи или тигелите, които правят, това са, общо взето, средно по 4-5, а в някои случаи и 6, а когато става въпрос за зимен туризъм, понякога са над 20. Така, че тези, които пътуват, пътуват много и интензивно.

Драганов изтъкна, че хората от малките населени места пътуват повече от тези в големите, тъй като често имат работа в близки окръжни центрове. Самите села пък са все по-търсени като туристическа дестинация от любителите на по-неповторимите изживявания и качествената храна.

Хората, които почиват в България, са изключително доволни. Те намират нашите хотели нови и хубави, намират храната за изключително евтина и вкусна, намират плажа спокоен за техните деца, с хубавата топла вода. Ние просто не можем да си представим, че голяма част от хората, които пътуват, си купуват едни пластмасови обувки, за да влезнат в морето, за да не се набодат на морски таралеж.

По повод предложенията за разделяне на курортите на такива за забавления и за семейни почивки, експертът посочи, че в света няма такава практика, а българският морски туризъм от години се рекламира по света като рекреационен.

Българският щанд предлага една почивка, която е свързана със спокойствие, отдих, рекреация. Хората могат да се възстановят. Те и затова идват! Милионите туристи, които идват в България, идват да се възстановят, не идват да се унищожат и да бъдат неработоспособни. Те припознават България като такава дестинация, в която могат да си почиват. Разбира се, това, което се случва на много места в морето по морските курорти и места – тази свободия, където някои хора си позволяваха години наред да тероризират хората, които са отишли за рекреация, с един шум през цялата нощ – е атрактивна за много малка част. Ето, когато говорим за "Слънчев бряг". Там има 320 000 легла, а една дискотека обслужва между 1000 и 7000, в най-добрия случай, когато има много, много хора.

Драганов обясни, че проблемът с шума се корени в наредба, приета от Общинския съвет на Несебър преди 10 години, която противоречи на закона. Така предписанията по наредбата падат в съда. Експертът се обяви за разрешаване на проблема и изтъкна, че хотелиерите са принудени да заплащат и огромни обезщетения на туристите, които не са отпочинали в края на отпуската си заради шума, допълни той.

Имайте предвид, че ниските цени на много от хотелите са продиктувани от това. Като дойде туроператора, който казва "Има много шум във вашия хотел и аз въобще не мога да увелича цената, а вашата цена е такава", ние не можем да платим заплати и съответно, нямаме персонал. Ето как цялото общество страда заради така нареченото "нарушаване на демократичните стандарти", разбира се, с покровителството на най-високо ниво.


В страната има огромен брой туристи, а случаите, уронващи престижа на българските заведения, са единични. Въпреки това браншовите организации не защитават активно добрия имидж на продукта, посочи Драганов:

Обслужваме 10 600 000 това лято по морето – българи и чужденци! Десет милиона и шестстотин хиляди. Имаме един стол в Созопол, за който някой е поискал такса, имаме един случай в Харманли, който е поискал два лева, и още един трети случай.

Тука  излиза и въпросът за доброто име на ресторантьора и кой го брани. Практически тук пък се вижда отсъствието на всякаква организация на ресторантьорите, национална организация, която да брани доброто име. Ние виждаме години наред как оплюването на доброто име на хотелиери, на ресторантьори не се брани от самия бранш. Браншът си мълчи, а когато има един в Созопол, който е направил нещо, ние не казваме: "Недей да ходиш в заведение "хикс" в Созопол", ние казваме: "Недей да ходиш в Созопол, защото там взимат по 20 лева на стол". Затова тук се нарушава доброто име на всички от Созопол...

Интервюто на Емилия Антова с Румен Драганов можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени