И вижте как това, което тогава изненада всички наши общества – как може едни радикални, радикализирали се хора, които се обявяват за джихадисти, да направят такова античовешко, антихуманно действие като атентатите в Ню Йорк, но колко други ги засенчиха през тези 16 години. Всъщност това се разрасна тогава, посочи още Гърдев, като припомни:
Съединените щати навлязоха в Афганистан точно с този довод – за борбата с организатора, за търсенето и намирането на организатора на тези терористични актове върху американската територия – Бин Ладен. Виждаме, че войските все още са там и даже след 16 години операция в Афганистан там мир не е постигнат и тази държава представлява опасност за световния мир, защото представлява един постоянен приток на терористи. И виждаме, че последните решения на президента Доналд Тръмп са също в една такава насока, а именно – да бъде увеличено присъствието на американските войски там.
Също така през 2003-та, ако си спомняте, навлизането на Съединените щати в Ирак и доводите, които бяха изтъквани тогава – че всъщност Садам Хюсеин е един от поддръжниците на световния тероризъм. Тогава президент беше Джордж Буш-младши и той даже заяви, че има данни, че Садам Хюсеин е организирал или е подготвял атентат срещу баща му Буш-старши.
Нека да припомним и една такава фигура като Муамар Кадафи, който също беше, в края на краищата, обявяван за спонсор на международния тероризъм – атентатът над Локърби, самолетите, дискотеката...
И виждаме как върху тези тези територии, които изброих, вече се води една война с един друг тероризъм, а именно – ако тези изброените диктатори са били спонсори на държавно регулиран тероризъм, ние в момента имаме един световен, ако може да се нарече такъв, джихад – те обявяват че, това е световен джихад. И виждаме как се измени фокусът на тероризма, коментира Димитър Гърдев, допълвайки:
Безспорно диктатори – Хюсеин и Кадафи – бяха такива, също Мубарак беше такъв, а и Башар Асад, разбира се, но тези хора, тези режими – светските диктаторски режими в Северна Африка и Близкия изток, в края на краищата сдържаха радикалния ислямски фактор и като погледнем в историята, виждаме как там има само две доктрини.... Там рецептата, която се наричаше демокрация, не сработи в нито едно от тези общества – от Афганистан до Мароко, защото какво наблюдаваме – наблюдаваме това, че вместо да се получи наистина един сблъсък на идеи в парламентите на тези държави, в медиите, в едно политическо пространство – няма такова нещо.
Там има радикализация, има въоръжени групи, които се сблъскват/.../ Демокрацията се оказа неприложима за този регион именно защото в този регион нямаме тези идеи, които са свързани с един демократичен дебат, там няма леви, няма десни, център – няма такива неща, има само арабски национализъм, на който представители бяха изброените диктатори и техните тоталитарни режими и религиозен джихадизъм. И затова точно тази рецепта, която Западният свят се опита да наложи в тези държави, естествено, че не сработи.
По отношение на грешките на световните фактори, които, вместо да се справят с тероризма, са го "подхранили", Гърдев посочи търсенето на съюзници сред едни или други радикални общности: Според мен (светът – бел.ред.) не разбра, че тези хора имат съвършено други цели – не само Запада, и Русия не разбра, но вече имаме поуките – те не разбраха, че не трябва да се заиграват с тях, че не трябва да ги делим на наши и на чужди терористи.
Да не се заиграват с хора, които имат радикални виждания – да не ги делим, да няма двойни стандарти и наистина, според мен, е изключително важно и тези 16 години показаха, че без международни усилия на всички и обединение, няма как да стане (успешното противодействие срещу терористите – бел.ред.) – така обобщи анализаторът поуките за целия свят от последните 16 години, минали под знака на борбата с тероризма.
Цялото интервю на Лъчезар Цветков с Димитър Гърдев можете да чуете от звуковия файл.
