Мога да припомня, че има няколко опита за обявяване на независимост или поне деклариране на намерения, че ще бъде обявена българската независимост. Още по времето на Стефан Стамболов той използва този аргумент като средство за натиск върху Високата порта и турските власти с оглед извличане на определени дивиденти за българската национална кауза. Такъв опит има и при Константин Стоилов, такъв опит се прави и през 1906 година, и 1907 година или се повдига този въпрос. Ако говорим конкретно, правителството на Александър Малинов, което идва на власт на 16 януари 1908 година, на 18 януари е първата среща на министър-председателя с княз Фердинанд и той заявява, че една от основните задачи на неговото управление ще бъде обявяването на България за независима държава. Ако още по-конкретно говорим, след 10-и юли, след младотурската революция нашият дипломатически представител в Цариград Иван Ев. Гешов, веднага след младотурската революция изпраща телеграма до българското правителство, в която обяснява, че е настъпил моментът за обявяване на независимостта.
По отношение на спора кой има по-големи заслуги за обявяването на българската независимост - дали е княз Фердинанд, дали министър-председателят Малинов или българският представител в Цариград Ив. Ев. Гешов, професор Янчев коментира, че крайните мнения, които отдават почетно място на една личност за сметка на друга, се основават не толкова на исторически, колкото на политически тези.
Всички тези позиции или всички тези мнения - те не са и само на историците, те са и на част от политическите дейци, още тогава, след самия акт на обявяването на независимостта, и за съжаление - част от колегията просто преповтаря исторически наложили се позиции и тези, които обаче имат един политически контекст или са в контекста на политическото противоборство и противопоставяне в онази епоха.
Мисля, че днес нито един сериозен изследовател, нито един сериозен историк не отрича ролята и на княз Фердинанд, и на правителството, разбира се, и на самия Александър Малинов при обявяването на независимостта.
Има различни виждания за това как да стане този акт, за начините, по които да се постигне тази независимост - възможно е чрез преговори, възможно е, както Малинов поддържа тезата, че трябва да излезем със свършен факт, тоест, да обявим (независимостта) и след това да търсим нейното признаване.
Проблем е с това на кого разчитаме вече за признаване на независимостта, разчитаме на Австро-Унгария, разчитаме паралелно с това и на Русия, отбеляза проф. Янчев, като припомни:
Обявяването на независимостта предизвиква една много сериозна криза, една балканска криза, защото тя е свързана и с други събития - реакцията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, обявеното присъединяването на Крит от Гърция, но в крайна сметка българското правителство, българските управляващи съумяват, лавирайки между интересите на великите сили, да узаконят този акт и в международен план. Първа, действително Русия признава българската независимост, но в продължение на седмица до десетина дни това правят и останалите Велики сили и съседните държави.
По повод разговора на репортера на "Хоризонт" Мария Филева с народни представители от различни политически сили, които споделиха свои мисли, свързани с празника на българската независимост, проф. Янчев коментира:
Дори и в твърде интересните и понякога разнопосочни мнения на политиците видях няколко неща. Първо, че не се разбира историческата същност на този празник - нито един от тях, пък и в обществото е така, не осъзнава, че независимостта или обявяването на независимостта през 1908 година е резултат от това, че според Санстефанския и Берлинския договор България не е независима държава, тя е васална държава, обвързана с редица юридически, стопански и финансови клаузи и продължаваща по някакъв начин да бъде третирана като част от Османската империя. Това е окончателното скъсване със зависимостите с Османската империя и в това е смисълът на този празник, това е апогеят на борбите на българите от Възраждането за свободна и независима държава. Второто, което ми прави впечатление - тази конотация, която се прави между зависимост и независимост от някого или от нещо. Независимостта е свободата, независимостта е правото да действаш самостоятелно, правото самостоятелно да вземаш решения, да упражняваш суверенна власт - тогава чак идва въпросът как ще упражняваш тази власт и в 19-и, и в 20-и век, както много от депутатите и правилно казаха - няма абсолютно независим човек, общество или държава. Въпросът е, бидейки свободен и независим, как ще използваш тези зависимости.
В хода на разговора за събитията, свързани с обявяването на Независимостта на България, проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет, коментира предложението цар Фердинанд да бъде погребан в България, като категорично го подкрепи. Идеята тлените останки на монарха да бъдат положени в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново, пред която е обявен манифестът за Независимостта на България, е напълно резонна, изтъкна проф. Палангурски, като посочи:
Защото, така или иначе, ние имаме една нещастна съдба и традиция в това отношение - ние не си знаем гробовете на нашите владетели, дори и не само в средновековната история, но и в новата. Винаги съм казвал, че един Пантеон на българските държавни глави не е излишен и мисля, че няма по-добро място за това от църквата "Свети 40 мъченици", която е символ на възстановената ни държавност през 1879-а, а после, по стечение на обстоятелствата, символ на независимостта. Мисля, че е крайно време тленните останки на един от последните български монарси, които поне знаем къде се намират, да намерят покой на място, достойно за нашата историческа съдба и второто - да изпълним едно християнско желание на човека, който, преди да почине, пожелава в крайна сметка да бъде погребан в любимата му България.
Във връзка с днешния празник проф. Палангурски коментира още, че е важно да честваме не толкова самия акт на обявяване на независимостта, а да отбелязваме факта, че той е демонстрация на възможностите на българската нация:
Продължавам да настоявам, че не е въпросът в самия акт, въпроса е да разберем, че ние можем, знаем и искаме, имаме ясна задача и цел и каквито проблеми и задачи да си поставим, можем да ги постигнем.
Интервютата с двамата историци, които коментират и съвременните измерения на независимостта, както и мненията на депутати от различни политически сили за празника, може да чуете от звуковия файл.
