Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Мисля, че българската икономика още не е загряла достатъчно, за да имаме основание да твърдим, че навлиза в прегряване. Този коментар направиикономистът Румен Гълъбинов в ефира на "Хоризонт" по повод опасенията, изразени от финансовия министър, че може да се достигне до прегряване на икономиката у нас. Гълъбинов посочи и аргументи в подкрепа на своята теза:
Прегряването се характеризира с това, че търсенето изпреварва значително предлагането на пазара - на пазара на труда, на пазара на недвижими имоти, на пазара на бързооборотни стоки и така нататък. Ние не виждаме чак такова нещо в търсенето и толкова много драстично да се е увеличило вътрешното ни частно потребление, за да имаме тези притеснения. Другото, което е, че прегряването винаги се изразява в някакъв ускорен темп на инфлацията, а ние в България не забелязваме да имаме толкова висока инфлация, още повече че тук ни пазят някои фактори като валутния борд например.
При всички положения, пак казвам, ние трябва да загреем в това състояние, в което сме в момента, още доста време, и да променим някои неща, преди да твърдим, че можем да прегреем.
Българската икономика много забави своето капиталообразуване - почти са спрели потоците, входящите на преки инвестиции, ние виждаме, че пак имаме спад към полугодието с 55% на преките инвестиции. Така че капиталообразуването в България се движи много бавно.
Освен това управлението на България отчита бюджетен излишък, но той е заради ненаправени капиталови разходи и неизпълнение на някои неотложни, как да кажа, гласувани вече на разходи, които е трябвало вече да се случат - например за военна техника или за други неща, които се отлагат във времето, коментира още икономистът, като отбеляза, че съседни страни като Сърбия и Румъния ни изпреварват при привличането на чужди инвестиции. Според Гълъбинов основните фактори, които пречат за привличането на още инвестиции у нас, са корупцията и недостигът на кадри, свързан с демографската криза.
Българската икономика трябва да бъде много добре оценена като потенциал за растеж, а това е нещо, което аз не виждам да е направено от сегашното управление по един убедителен начин, за да може да се представи пред нас - обществеността, експертите, професионалистите, да се моделира една потенциална възможност за растеж на икономиката и когато растежът е над потенциала, тогава можем да твърдим, че ние изпреварващо загряваме и прегряваме. Обаче когато е под потенциала, ние имаме още какво да добавим, обясни още експертът. Той коментира и данните от Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, където България се придвижва с едно място напред:
Да, придвижваме се с едно място напред, но това бих го определил по-скоро като едно посредствено подобрение, отколкото като някакъв рязък и ускорен скок.
Да, технологично стоим добре и то благодарение на компаниите, които инвестираха - частните компании, които дойдоха, инвестираха в България в технологичните сектори - в аутсорсинг на услуги, индустриален аутсорсинг с висока добавена стойност, и продължават да го правят, но пак казвам - все по-малко.
Другото, което е, макроикономически стоим добре, благодарение на валутния борд - валутният борд ни осигурява рамката, която ни позволяваме да имаме един минимум, добра стабилност на нашата финансова и икономическа система. Оттук нататък обаче - отново пазарът на труда. Малко повече усилия трябва да се вложат в пазара на труда - не само да осигуряваме заетост тук по временни програми, които са финансирани от Европейския съюз и еврофондовете, а наистина да има предлагане на работа, а то пак идва от инвеститорите инвестициите. Не може държавата да бъде основният работодател.
