Прогнозираният ръст, който се очаква, от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен продукт ние го оценяваме като реалистичен - той би могъл да бъде и по-висок, ако се решат трите важни проблема или ако има съществен напредък по тях - трите проблема пред развитието на бизнеса са липсата на човешки ресурси, административните тежести и нивото на корупция.
По отношение на програмата за намаляване на административната тежест, обявена от правителството, Велев отбеляза, че тя се движи в добро темпо: Ако се запази или даже се ускори това темпо, това ще е една от възможностите за ускоряване на растежа през следващата година.
По въпроса за недостига на квалифицирани кадри в икономиката Велев обясни, че човешки ресурси липсват по няколко причини, като най-главната от тях е емиграцията:
Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е уникално явление само за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, според данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък ръст на БВП със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е ограничила всячески, изкуствено, в противоречие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно предприятие не могат да работят повече от 10% граждани на трети страни - няма такова европейско ограничение...
Синя карта има само за IT сектора, а има вопиющ недостиг на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника, даде пример Велев, като отбеляза, че в образованието: Ние бълваме кадри със специалности "държавна администрация", "икономика" и хуманитарни профили, а имаме огромен недостиг на инженерно-технически кадри. В това отношение нашият призив за поредна година е да се планират в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, така че да има икономически стимули за младите хора да се насочват към търсените в икономиката специалности. Впоследствие, разбира се, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат технически науки, ще предложи конкретни стипендии за конкретни предприятия, но те трябва да попаднат в университетите в тези специалности, за да може да бъде осъществена изобщо тази среща.
Велев коментира още, че бизнесът не е спирал да обучава кадри, като допълни: Въпросът е, че започваме да ги обучаваме от първи курс на техникум, след като идват при нас като инженери. Въпросът е много комплексен - всъщност приносът на бизнеса е в това, че плаща данъци и тези данъци трябва да отиват за едно качествено образование, което да отговаря на потребностите на пазара на труда, на потребностите на икономиката. В това отношение има още много какво да се направи. Но даже веднага да се направи една чудесна реформа в образованието, резултатите ще дойдат след 5 -10 години, а на нас ни трябват хора веднага. Затова ние казваме, че трябва да се променят рязко политиките по миграция - да спрем да насърчаваме износа на човешки ресурси и да облекчим за вноса.
По отношение на големия процент млади хора у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев отбеляза: При нас има много голям процент на ромско население, всъщност в България и Румъния е най-висок в целия Европейски съюз, и може да се търси корелация на тези два проблема - неучещи и неработещи млади хора, които трябва да бъдат активизирани с общи усилия. Ние предлагаме възможности, курсове за квалификация, но трябва да има мотивация за това. Не може насила да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на държавата трябва да са такива, които да мотивират хората да се обучават и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са малки.
Ще дам и примери - имаме заплахи, отправени към директори на предприятия, че ако ги назначат, ще пострадат - тоест искат бележка, че няма да бъде назначен на работа, въпреки че е изпратен от Бюрото по труда, за да може да продължава да получава помощи за безработен. Или се регистрира в бюрото по труда с такава специалност, по която няма търсене в тази община, за да може да получава помощи за безработица.
Той предпочита да получава помощи за безработен и евентуално да работи в сивия сектор - ето тези политики трябва да бъдат ограничени, за да могат да бъдат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има недостиг на хора, които да я вършат тази работа.
По третия проблем, който спъва развитието на бизнеса у нас - корупцията, Васил Велев коментира: Него го оставяме на политиците и гражданския сектор - борбата с корупцията, но там няма видим напредък, това също трябва да се отчете. Според анкетите 70% от обществените поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, посочи председателят на АИКБ.
Като отбеляза, че няма необходимост от кардинална промяна в политиката по доходите у нас, Васил Велев повтори тезата на работодателите, че доходите растат по-бързо от икономиката и по-бързо от производителността:
При нас възнагражденията растат 2 до 3 пъти по-бързо, отколкото расте производителността на труда. Ние имаме едно разпределение, преразпределение на Брутния вътрешен продукт за компенсации на заетите, което е близо до средноевропейското и е по-добро, по-благоприятно за хората на труда, отколкото е в повечето балкански и източноевропейски страни. То е нараснало за последните 10 години най-много от целия Европейския съюз . Тоест няма потребност от някакви извънредни мерки по политиката по доходите - доходите растат по-бързо, отколкото не расте икономиката, това е факт./.../ Производителността расте с 3-4% процента, а доходите - с 10-11%.
България е сред първите 30 процента от държавите в света според размера на доходите, припомни Васил Велев и отново призова: И е крайно време да престанем да се овайкваме колко сме бедни и как някой трябва да ни даде. Трябва да насърчим политиките, които водят до стремеж за повишаване на образование и квалификация, стремеж за полагане на един по-производителен труд, който да доведе до по-високи ръстове и по-високи възнаграждения, а не политики, които демотивират хората, които ги оставят в позата на протегната ръка към държавата.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Васил Велев можете да чуете от звуковия файл.
