Не бива да се подценява превеницята, защото тя е именно тази обща политическа, икономическа и информационна рамка и среда, която кара властимащите да бъдат нащрек да се замислят, че не са недосаегами, че на са извън обсега на обществото.
Защо политиците не направят един компромис, включително като жест към обществото, например да решат, че ръководството на антикорупционния орган ще се избира от парламента, но ще се избира с 2/3 мнозинство. Този показател на добра воля от страна на политиците е важен.
Александър Кашъмов, който управлява правния екип на Програма "Достъп до информация", заяви:
Отговорът на въпроса "Какво може да се направи" се крие в един добър анализ на проблемите на настоящето. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва системата за превенция на корупцията, защото до репресия се стига тогава, когато всички други средства са изчерпани. Само че ако се окаже, че нищо не е направено на входа, за да се намалят възможностите за корупцията, тогава е напълно естествено, че прокуратурата и съдът няма да се справят с един голям брой корупционни престъпления. Тоест една държава се бори истински с корупцията, когато започва в началото да създава първите основни пречки за това да има корупция.
Според Александър Кашъмов обсъждането на проблема с корупцията е изключително объркано:
Някак се създава чувството, че няма яснота. Това е големият проблем – ще се създаде едно голямо очакване в един нов закон, след това ще чакаме 3-4 години той да заработи, за да може след 5-6 да се окаже, че не работи.
Когато искаш да направиш една работеща система, ти запълваш пробойните. Строенето на къщата от нулата е много трудна задача и трябва да се добре подготвен да го направиш. Аз не виждам тази подготвеност, нито някой да разглежда опцията да бъдат подобрени сегашните закони и институции.
Целия разговор с проф. Александър Маринов и с Александър Кашъмов чуйте в звуковия файл.