Мнението ми като професор по право e, че, от юридическа гледна точка, Мадрид няма вина за конфликта с Каталуня. Вярно е, че правителството можеше и по-рано да задейства член 155 и да въведе централно управление в Каталуния, но политиката понякога е много сложно нещо и никак не е лесно да прилагаш даже ясни законови норми - трябва да се съобразяваш с политическите реалности.
Каталунският лидер Карлес Пучдемон става жертва на политическите си амбиции, смята юристът:
Вижте, да се опитваш да постигнеш политическо споразумение, като оставяш настрана конституционните норми, определено не е вариант. Правосъдието не може да се пренебрегва. С действията си начело на регионалното правителство на Каталуния Пучдемон даде достатъчно основания да бъде обвинен за подстрекателство към бунт и противодържавна дейност. Такива действия са класифицирани в испанския Наказателен кодекс. И предвидените наказания са сериозни.
Няма много аргументи в полза на отпадането на обвиненията срещу Пучдемон. Случилото се е пределно ясно - става дума за противодържавен бунт, за системно неподчинение и нарушаване на конституцията.
Всъщност защо точно сега се изостри проблемът с искането за независимост от страна на Каталуния?
Тук се събират три проблема. Всички се съсредоточихме върху искането за независима Каталуния. Исторически то е още от 19-и век и това не е първият път, в който Каталуния декларира независимост. Това е важен, но не е определящ елемент в пъзела на събитията. Каталунският проблем има пряка връзка със световната криза на представителната демокрация. Вижте Европа - за много граждани този тип демокрация няма значението, което е имал например след Втората световна война. В Каталуния към този проблем се прибавя тежката икономическа ситуация на продължителна криза и усещането за страх. Върху тази почва сипвате емоцията на национализма и така получавате истинска експлозия. В една Каталуния, без икономическа криза и без световния контекст на непрекъснати критики към представителната демокрация, национализмът не би имал такъв успех.
Каталунският проблем е комбинация от три предпоставки - криза на представителната демокрация, икономически проблеми и национализъм.
Национализмът има най-малка роля. Всъщност той е само финалната клечка кибрит. По-важни са икономическата криза в цяла Европа и най-вече в Каталуния. Това, което я предизвика, е липсата на социален проект. Цялото общество е обхванато от страх - страх от нестабилност, от безработица. Много е лесно да се манипулират такива хора - казваш им, че ще им решиш проблемите, обещаваш им рай - че ще превърнеш Каталуния в Дания, например. И на други места в Европа виждаме как хората гласуват за екстремистки движения. Винаги, когато има страх, е лесно да манипулираш хората. Феноменът Тръмп в Съединените щати също е продукт на страха. Част от обществото се бои. И когато дойде някой месия, пророк, който обещава изгубения рай, се оказва много лесно да се манипулират хората. Когато икономиката е стабилна, това е по-трудно, но в периоди на страх продължава да е лесно. Въпреки че в новата си история Европа има голям опит в това отношение, за съжаление.
Реакцията на Европейския съюз в кризата с Каталуния, според учения, е била адекватна, но закъсняла:
Погледнато формално, ЕС направи каквото трябваше. Застана на позицията, че това с Каталуния е проблем, който Испания ще реши сама. Но трябваше да си даде сметка, че случващото се поставя под въпрос не само целостта на Испания, но и европейския проект. От друга страна, трябва да се има предвид, че напоследък Европа имаше и други грижи - например да бъде избегната политическа криза след изборите в Германия и Франция. Може да се каже, че там ситуацията е стабилна. Но пък каталунският проблем може да породи подобни ситуации другаде - антидемократични движения в други части на Европа. Така че Европейският съюз формално се справи добре, но стратегически погледнато закъсня - трябваше да реагира по-рано.
Атмосферата и настроенията на хората в областта не са така разделени по отношение на бъдещето ѝ, смята ученият:
Точно когато беше обявена независимостта, бях на конференция в университета в Лерида. Намирах се в Каталуния, но нямах усещането, че става нещо толкова съдбовно. Защото когато си някъде навън, имаш чувството, че в областта се води битка. Напротив, в Каталуния животът продължава. Много хора обаче казаха, че това е тъжен ден, защото е изгубено нещо много важно - здравият разум. И въпреки че от другата страна убеждаваха, че решението е рационално, хората си дадоха сметка, че това е навлизане в територията на емоциите и трябва да се върнат към реалността. Емоциите са хубаво нещо, но реалността показва, че случилото се е пълен абсурд.
Свикването на избори постави националистите пред труден избор - или да ги бойкотират, или да участват в рамките на конституцията. Мислех, че ще се откажат, но те решиха да участват. За да видим резултата, трябва да изчакаме до 21 декември. Но може да стане така, че и тогава да не се реши нищо. Ситуацията отново ще бъде много трудна. Ако ЕС категорично защити суверенитета на Испания, това може да повлияе. Тук е важно да споменем нещо, което се случи преди години. Случаят със сепаратистите в Квебек е подобен, макар и с някои разлики - социални и исторически. Там голяма роля изигра позицията на Съединените щати, че търговското споразумение е с Канада, не с Квебек. Ако Европейският съюз убеди каталунците, че Европа не иска отделянето им и категорично подкрепи целостта на Испания, е възможно това да промени мнението на някои от хората, които напоследък са подкрепяли сепаратистите. Но при всички случаи отново предстои много сложен период.
