Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Всяко трето дете е обект на различни форми сексуално насилие. Това заяви в предаването "Преди всички" Екатерина Велева психотерапевт и председател на Фондация "П.У.Л.С.":
Аз смятам, че по никакъв начин няма никаква идея нашето общество за това какво се е случва, особено в домовете ни – в нашите къщи. Така нареченото "домашно насилие", което има невероятно много проявления, а една от най-тежките му проявления е сексуалното насилие – сексуалното насилие над членове на семейството, и най-тежката форма – насилие над деца. Защото, когато говорим за сексуално насилие, това е форма, която наранява не само физическата цялост, а наранява егото, наранява самата идентичност на човека и това, като преживяване с психологическа натовареност, е равностойно на смърт. По наши данни и по световни данни това, което сочи статистиката, е, че всяко трето дете, особено в България, мисля че и по света, е обект на сексуални набези – сексуално насилие, като в термина сексуално насилие ние психолозите включваме всички форми без изключение на изнасилването. Това са формите на всякакви посегателства от типа на опипване, от типа на съответните такива негативни сексуализирани послания към съответните деца, проникванията – анално-орални, които, за съжаление още Наказателният кодекс не е стигнал до това ниво да бъдат определени като форма на изнасилване, каза Екатерина Велева, представител на Фондация "П.У.Л.С.", която съвместно с институцията на омбудсмана и Националната мрежа за децата организира днес кръгла маса на тема "Гарантиране на правата на децата, пострадали от насилие".
По отношение на необходимите промени – в закона и в обществото, Велева коментира:
Мисля, че е изключително важно да бъде променен Наказателният кодекс. Съответно от тук насетне мисля, че от по-голямо значение и по-голям фактор би било, ако се промени общата човешка нагласа към проблема, като съответно акцентираме върху всички институции, които са в системата за закрила на детето. Когато говорим за деца, тук са хората, които би трябвало да бъдат добре обучени, добре квалифицирани – приемащи и предлагащи адекватна помощ за децата. За съжаление в това не може да се похвалим като държава – с едно бързо производство при такива случаи, с едни обучени социални работници и психолози, които посрещат проблема с много знания умения и много търпение.
За да се работи с проблема сексуално насилие човек трябва да има редица умения за това да посрещне проблема, да не избяга от чутото – в буквалния и в преносния смисъл, защото е много тежко за един човек, пък бил той и професионалист в дадена област, да чуе какво се случила на едно дете – толкова тежки преживявания, с които самите ние много бързо се идентифицираме и фиксираме, които докосват нашата собствена личност, нашето собствено преживяване и себесъхранение и е много трудно човек, независимо какъв специалист е, в каква област, да понесе чутото.
А напоследък, в последните години от различни правителствени и неправителствени организации върви информация по всички канали – електронни медии, телевизия, флаери, реклами за това какво е насилие, какво е правилно и какво не е правилно. Според мен до такава степен обществото се насити, нашата чувствителност се насити от всякаква информация, че у хората като че ли се активира един механизъм, който е на обратния ефект – някак станахме нечувствителни. Когато едно явление се повтаря непрекъснато, като че ли обществото – това е нашето наблюдение, обществото става все по-нечувствително към това кое е норма и кое не. Някак се нормализира арогантността, пошлостта, сексуализацията на децата, отбеляза Екатерина Велева.
