Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ремонтите на НДК и Резиденция "Бояна" са завършени, останали са само довършителни дейности. Това каза в предаването "Неделя 150" Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Могат да се ползват и утре. Даже една от залите ще се ползва, защото идната седмица, на 6-и и 7-и декември, в София по покана на премиера Борисов ще бъдат лидерите и държавните глави на шестте държави от Западните Балкани на първа среща от този формат, съвместно със Световната банка. Една от залите в НДК, ремонтираната и готова, ще бъде ползвана.
Вече е готов и уебсайтът за Председателството, допълни тя:
Сайтът е много интерактивен, модерен, бих казала. Той ще дава на живо повечето от предаванията, така че има възможност за жива връзка. В ерата на уменията и комуникациите, в която живеем, не сме никога застраховани и защитени от една атака. Имаме, разбира се, предприети мерки и план "Б", които може би е добре да не споделям
Павлова подчерта, че страната ни е напълно готова не само логистично и технически, но и от гледна точка на политическите ангажименти.
Напълно готови сме не само с организационно-логистичната и техническа част, която е безспорно изключително важна, но много е важно, че сме готови от гледна точка на политическите ангажименти. Готови сме с експертно-аналитичната част, която е съществен елемент от подготовката. Поемайки председателството на Съвета, всъщност ние поемаме и 300 спомагателни органи на Съвета – комисии, различни групи, които председателстваме с председатели, заместник-председатели във всички сфери и области на секторните политики, с които се занимаваме и които имаме в общоевропейския контекст и дневен ред. Важна е експертизата там! Важно е това, че с колегите инвестирахме изключително много не само в обученията на тези 1500 човека, които са, бих казала, нашата армия, нашите експерти. Това са хората, които ще трябва да представляват 28-те страни-членки от името на Съвета. И ще трябва да търсят баланса, компромиса, консенсуса и да бъдат медиатори между всички държави, за да можем да достигаме до решения.
По време на Председателството България трябва да бъде и медиатор, и инициатор, и балансьор, категорична е Павлова.
Поемаме Председателството в един сюблимен момент за Европа, и сме си поставили по-амбициозната цел – първо, да зададем дневния ред, поне в някаква степен. Мога да кажа, че първият успех на Председателството е факт, преди то да е започнало – успяхме да защитим темата за Западните Балкани, за включването на европейската перспектива за Западните Балкани, и темата за свързаност високо в общоевропейския дневен ред. Но по-големият успех е, че получихме признанието и подкрепата, а най-вече и убедихме нашите партньори и големите, държавите-донори, лидерите в Европа, че това трябва да бъде дългосрочен приоритет и след България да продължи и по време на Естонско, Румънско и т.н. председателство, за да имаме реален успех. Даваме си сметка, че за 6 месеца ние не можем да постигнем големи решения от типа на присъединяване, но е важно да влезе в дневния ред, да поставим рамката. Знаете че председателят на Европейския съвет Доналд Туск включи Западните Балкани и като извънредна среща на върха в София. Втората важна отправна точка е резултатът от срещата на върха на 17 май във формат 28+6 – страните-членки на ЕС, плюс 6-те държави на Западните Балкани – да можем да постигнем консенсус и да приемем декларация в София, в резултат на срещата, която да съдържа силен политически ангажимент за следващите стъпки. Третото, което искаме да постигнем, е за всяка една от държавите на Западните Балкани да направим един честен анализ. Не трябва да даваме фалшиви очаквания или фалшиви обещания на тези държави и на гражданите, които живеят там. Всяка държава на е различен етап. Например Черна гора и Сърбия са много по-напред в този процес. За тях вече виждаме и потенциална година за присъединяване като краен срок. С другите ще трябва да се поработи още. Но да направим анализ и да направим план за действие, който да включва конкретно какво трябва да направи държавата, а пък всички ние, които сме изминали този път, да им осигурим подкрепа в това направление.
Прагматичното идва при нас през икономическото развитие. А икономическото развитие на Балканите минава през темата свързаност. Ние сме я разделили в няколко компонента – транспортна свързаност, енергийна свързаност, дигитална свързаност и образователна свързаност.
Павлова има амбиция по време на Българското председателство да бъде приета "пътна карта за отпадането на роуминг таксите за Западните Балкани", и за разширяване на програмата "Еразъм плюс". По отношение на транспортната свързаност предстои да се идентифицират големи проекти, както е Коридор №8, пътните и железопътни отсечки в тези държави, които са част от общоевропейската транспортна мрежа, и да се осигури финансов ресурс.
Вече сме "абсолютно наясно" колко "досиета" поемаме от Естонското председателство, допълни Павлова. Освен Западните Балкани приоритет за България е бъдещето на Европа и младите хора. Страната има "активна позиция" и е заложила "изключително висок брой специални тематични заседания", сподели министърът:
Искаме именно в този контекст да наложим темата, че кохезионната политика, общата селскостопанска политика, така наречените традиционни политики на ЕС, трябва да намерят своето важно, значимо място в рамките на реформирания вече бюджет след Брекзит. Имаме активна позиция за това какво да съдържа и как да изглежда,европейският бюджет след 2020 г. В същия момент сме призовани да търсим обединяващата, пресечната точка на интереса на 27-те държави на ЕС, да постигнем консенсусна позиция за тях.
Третата приоритетна тема е "Сигурност и миграция", където предстои дебат за реформата на Дъблинското споразумение. Ясната позиция, изразена и от България, е, че да – трябва да имаме силни външни граници, но да не градим граници и огради помежду си вътре в рамките на Съюза.
Интервюто на Таня Величкова с Лиляна Павлова можете да чуете от звуковия файл.
