Държавите от Западна Европа и гражданите им печелят от схемите за износ на лекарства и последващия дефицит в България. Това заяви председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев в интервю за предаването „Нещо повече“.
Вълев коментира актуалната през последните седмици тема, след като здравните власти и прокуратурата обявиха действия срещу износа за чужбина на медикаменти, включително на такива, за които плаща НЗОК. Депутатите в парламента предвиждат също промени в Наказателния кодекс, чрез които нелегитимният износ да бъде криминализиран.
Според Вълев най-адекватно проследяване на лекарствата и предотвратяване на злоупотребите може да стане чрез т.нар. Електронна рецепта – дигитално изписване на медикаменти.
Тази система би позволила да проследяваме движението на лекарствата по принцип, но и появата на странични ефекти при пациентите и дали един лекар предписва лекарства на точно определена фирма.
Шефът на аптекарският съюз коментира, че депутатите „не искат или не знаят“ как да решат проблемите с източването на касата и самият той не се сеща за политическа партия, в която да има работна група по въпросите на здравеопазването.
Вълев още уточни, че има разлика между аптекарите и лекарствената индустрия, „в която фармацевти няма“:
Лобитата (в здравеопазването) нямат нищо общо с фармацевтите.
Мораториумът върху заплащането на нови лекарствени терапии от НЗОК не е решение на проблема с източването на здравната каса, смята още Вълев.
Депутатите приеха мярката в рамките на бюджета на здравната каса за догодина. По план тя трябва да спести до 40 млн. лева на касата, като държавата спре да плаща за лекарствени терапии, които са легални, но не са утвърдени в практиката.
Според Вълев обаче това е забрана, която трябва да се комбинира с изработването на нови правила за вноса на лекарства, като в момента всеки производител получава лиценз само при искане на такъв.
Проблемът е, че нямаме ясна система да определи кога един лекарствен продукт влиза в системата за осигуряване, смята Вълев:
Пациентът иска да бъде излекуван веднага с най-доброто, но то е най-скъпото. В повечето държави не можеш директно да преминеш на най-скъпата терапия.
Председателят на аптекарската камара допълни, че незаконният износ на лекарства от България се случва, тъй като в Западните държави те са скъпи и свободното движение на стоки, защитено от основните договори на ЕС, води до намаляване на цената.
Така обаче се стига до липса на жизненоважни лекарства и злоупотреби в страни от Централна и Източна Европа като България, Словакия, Чехия и Румъния.
Българското председателство на Съвета на ЕС догодина е добър момент да се каже, че свободното движение на стоки не бива да важи за лекарствата.
Незаконният паралелен експорт е вторият елемент. Някой фалшифицира документи, изкупува лекарствата срещу фиктивни рецепти за фиктивни пациенти, и после ги продава на Запад. И в двата случая западните държави печелят – разказа Вълев за ударената от прокуратурата схема в началото на този месец.
Той допълни, че в България има бедни слоеве на населението, но и такива, които си купуват „цигари, алкохол, скъпи телефони“, а не плащат здравни осигуровки. Това води до липса на средства за жизненоважни дейности.
