Имаме осигурено лечение за най-малко 33 000 онкоболни, за които Касата ще изразходва най-малко 300 милиона лева от 1 млрд. лева общ бюджет за медикаментозна терапия през 2018-а. Всички български пациенти с онкологични заболявания имат достъп до терапия.
От временната забрана за плащане на нови терапии има нужда, за да може правителството да въведе нови механизми, с които да се определя на каква фаза какво лечение е най-подходящо за пациента, и информационна система, която да показва, че лекарствата стигат до пациентите, а не се изнасят към друга държава, смята депутатът.
Важно е да плащаме за терапевтичен резултат. Не става дума за нарушен достъп на пациенти, защото НЗОК осигурява медикаментозната терапия. Има само 4 вида заболявания, които все още не са включени в обекта на заплащане на НЗОК. Тук апелирахме министерството да поеме своите ангажименти и да създаде фонд за тези граждани, които страдат от редки болести.
Според Дариткова мораториумът помага да се гарантират другите здравни права на българите и безконтролното увеличение на определени пера в бюджета води до дефицити за цялата система на здравеопазването.
Имаме прогнозни бюджети на болниците, регулативни стандарти за извънболничната помощ и безконтролно нарастване на разходите за лекарства, които заемат 30% от разходите на НЗОК. Трябва да търсим механизми за регулиране натиска на фармаиндустрията.
Дариткова сподели учудването си, че пациентските организации продължават с протестите срещу мораториума и "истеризират ситуацията".
Ние гарантираме с този бюджет достатъчно добро кадрово обезпечаване, като гарантираме средства за болничната и извънболнична помощ. Пациентите трябва да протестират активно, че кадрите в България намаляват. Това притеснява и нас, политиците, защото скоро няма да има кой да изписва тези медикаменти.
Всички анализи сочат, че здравната система в България е недостатъчно ефективна на фаза превенция, което при онкологичните заболявания означава откриването им в ранен стадий и повишаване на вероятността за излекуване, смята Дариткова.
Депутатът от ГЕРБ е на мнение, че именно това трябва да целта на възстановяването на диалога с лекарствената индустрия и пациентските организации.
Тя допълни, че се надява изграждането на единна национална здравноинформационна система (т.нар. "електронно здравеопазване") ще направи системата по-предвидима и увеличаващите се разходи в нея (тази година бюджетът за здравеопазване е над 3 млрд. лв.) ще доведат до по-осезаемо повишаване на качеството:
Отделни елементи от тази система съществуват на този етап. В момента се реализира проект в здравното министерство, който ще свърже съществуващите модули. Ще е ясен пътят на пациента, ще имаме електронни регистри, електронно досие, електронна рецепта. В рамките на 1 година, година и половина, трябва да се реализират тези етапи.
Това лято одитен доклад на Сметната палата обобщи като провал 10-годишните опити у нас да се въведе електронно здравеопазване. Действащият в момента единен проект е на стойност 12 милиона лева.
Дариткова допълни, че мнозинството не се притеснява от намерението на опозицията да сезира Конституционния съд за лекарствения мораториум. Достъпът до безплатно здравеопазване се реализира чрез закон и народните представители имат правомощие как точно да стане това, заяви тя.
Дори КС да отмени мораториума, депутатите трябва да са готови с поне част от мерките, които ще направят ефективно разходването на средства в здравната система, допълни тя.
Цялото интервю с Даниела Дариткова чуйте в прикачения звуков файл.
