Политическата ситуацията в България изглежда трайна, защото независимо от думите, декларациите, изявленията и напрежението, като че ли има едно доста масово споделена удовлетвореност от положението, в което се намират всички. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" политологът Борис Попиванов в коментар за политическите тенденции от изминалата година:
Това не е защото всеки смята, че е получил това, което заслужава, а защото се опасява, че при едно следващо раздаване на картите може да получи по-малко. Това важи за практически всички парламентарно представени сили, като започнем с най-малката, която е дълбоко убедена, че на следващи избори чисто и просто няма да съществува – Марешки, минем през патриотите, които смятат, че сега им е дошъл късметът, защото ние видяхме, че след президентските избори и доста високия резултат на Красимир Каракачанов, че на парламентарните избори резултатът за Обединените патриоти беше далече по-нисък и те нямаха никаква гаранция, че ако останат в остра радикална позиция и опитат да предизвикат предсрочни избори, ще постигнат много повече. Така че тази власт, която им дойде, в обемите, които ги има, засега като че ли е максималното, и само един човек е недоволен от това – Валери Симеонов, който смята, че може да се разчита на думата на министър-председателя за нещо.
Трудно от това недоволство би последвало разпадане на управляващото мнозинство в следващите месеци, категоричен е експертът, според когото е по-вероятно Симеонов да се оттегли в лично качество.
ГЕРБ не искат да бъдат напълно сами в управлението. Необходимо им е да има някакъв друг партньор, който да може да обира луфтове често пъти и освен това – да стяга редиците на самата управляваща партия, защото 2017 година по отношение на ГЕРБ отбеляза един процес на постоянна централизация на властта, консолидация в една точка по върховете и ерозивни, разпадни процеси по низините.
Ръководството в столицата има много повече власт и ресурси, отколкото преди една година, но за първи път в партията се виждат масови процеси в цялата страна на тежки вътрешни конфликти, коментира Попиванов
Стига се до един момент, в който ресурсите са разпределени и който е получил, е получил това, което който му се полага, и повече няма за разпределяне, а вече настъпва моментът на преразпределение, откъдето следват конфликтите, вътрешният сблъсък…
Всеки лидер на БСП в момента, в който се появи, се засилват гласовете, че трябва да бъде сменен. Проблемът или шансът на БСП е, че продължава да бъде единствената демократична партия в България, заяви политологът по повод вътрешната ситуация в БСП. Това може да бъде полезна основа за продължаване на демокрацията в България, за преодоляване бъдещето на авторитарните тенденции. Може да има обаче има други ефекти. Тази полифония, която се получава, намалява резултата, не дава усещането за така наречената "политическа воля", защото в крайна сметка избирателите често са силно интуитивни и искат да разберат дали наистина си се устремил реално към властта.
Според експерта партията иска само подобряване на социалните системи и политиците в нея не предлагат мащабни идеи за бъдещето, знаейки, че не могат да получат подкрепа отвън, което е причина да не може да промени статуквото:
БСП никога не е била толкова медийно активна, откакто съществува в условията на Прехода, отколкото е последната една година, и въпреки това не успява да превъзмогне тенденцията, в която подкрепата за ГЕРБ е по-висока.
За разлика от Симеон Дянков, Владислав Горанов прави бюджетите, като създава буфери – "отнема" ресурси от даден сектор и следи дали това ще бъде прието. Ако не бъде, той възстановява първоначално планираните средства и създава усещането, че "нещо е постигнато", коментира Борис Попиванов.
