Преди дни проектът за подробния устройствен план на Борисовата градина беше представен за първи път на заседание на специализирания състав на Общинския експертен съвет по устройство на територията на Столичната община. Сред предложенията в плана са: възстановяване на емблематични за Борисовата градина места в максимално близък до автентичния им вид като например: забравеното вече Климатично училище, Трите дансинга, които навремето са били на мястото на сегашното заведение Маймунарника; изграждане на детска железница в района на бившата гара Пионер; обновяването на бившия стадион Юнак в мястото за срещи и изместване на Конната база, както и търсене на начини за отваряне на наблюдателна площадка на Телевизионната кула за посетители. Проектът за подробния устройствен план на Борисовата градина предвижда още освобождаване на парка от коли, обособяването на нови над 1000 паркоместа, разпределени в няколко паркинга – два от които подземни, подобряване на транспортната комуникация за пешеходци чрез изграждането на три подлеза и няколко пешеходни пътеки надлези.
След внесени корекции в подробния устройствен план предстои той да бъде представен за обществено обсъждане във всеки от трите столични района, които засяга – Изгрев, Лозенец и Средец.
Анкета на репортера на БНР Андрей Борисов със софиянци разкрива очакванията и притесненията им за бъдещата визия на Борисовата градина. Гражданите настояват за повече пространство, запазване на дърветата, повече възможности за спорт, отдих и развлечение в парка, както и да се упражнява по-силен контрол върху общинските обекти и да не се допускат нахлуване на автомобили и застроявания.
Професор Атанас Ковачев, ръководителя на проекта за обновлението на Борисовата градина, одобрен от Столична община след провеждане на конкурс, представи пред слушателите на „Хоризонт до обед“ детайли по предлагания от екипа му подробен устройствен план на парка.
Ковачев заяви, че основния стремеж на архитектите, работещи под негово ръководство, е да се върне старият облик на парка и отдихът и рекреацията да бъдат основните функции в Борисовата градина. Той подчерта, че сред автомобилите с право на достъп до парка ще бъдат само коли на Бърза помощ и превозни средства за почистване и поддръжка на парка, а подземни паркинги ще се изградят на две места – под днешната къща "Капитолия" и под гара "Пионер". В периферията на градината ще се създадат и надземни паркинги, без да се засяга високата дървесна растителност.
Част от проекта за запазване на емблематични места в парка е възстановяването на къпалня "Мария Луиза", допълва Ковачев:
София няма голяма река, няма излаз на море, на океан, а този плаж повечето софиянци помнят като плаж „Мария Луиза“, по-късно като плаж „Република“, от 2007 години той не функционира. Разбира се, той има смесена собственост – частна и общинска – и ние много молим, искаме, аплодираме Столична община да намери контакт със собственика и да се възстанови старата функция на плаж „Мария Луиза“ като едно публично-частно партньорство.
Според ръководителя на проектантския екип други знакови пространства в парка, които се предлага да бъдат възстановени, са летният театър и бирарията край езерото Ариана.
Единственият малък обект, който ще бъде застроен, е музей „Зелената памет на София“ на мястото на автокъща Капитолия, като целта на музея според Ковачев ще бъде да запознава гостите и гражданите на столицата, децата и учениците с историята на зелената система на всички паркове и най-вече на парк Борисова градина.
В заключение ръководителят на екипа архитекти припомни, че обсъжданият проект, спечелил конкурса, е бил определен от медиите като най-консервативния от съревноваващите се:
Аз приемам това като комплимент. Той наистина се отнася с най-щадящо отношение към всеки метър в парка. Не смятам, че гражданите биха възразили сериозно, тъй като нашите намерения съвпадат. Аз искам да върнем и да запазим публичния характер, искам да върнем собствеността, където е възможно. Разбира се, че това ще струва вероятно немалко средства на Столична община. Много от обектите имат вече частна собственост. Как са получени – това не е наш въпрос. Но трябва да се намери диалогът и разумното решение. Разбира се, един от начините е общината да изкупи някои обекти и да върне своята функция и общинска собственост. Другият вариант, който е по-лекият, е публично-частно партньорство: споразумение със собствениците и връщане към нов живот.
Професор Ковачев прогнозира, че е възможно предлаганият от него план да бъде приет в рамките на една година.
Запис на интервюто с професор Атанас Ковачев можете да чуете от звуковия файл.
