В момента се осъществява проект за рехабилитацията на старозагорския парк "Митрополит Методий Кусев" с европейски средства. Дали обаче ще бъде запазен автентичният вид на Аязмото?
Възможно ли е днес човек да осъзнае значимостта на това, което е започнал без да знае какъв резултат ще постигне митрополит Методий. Наистина трябва да си малко луд, да си изпълнен с енергия и воден от Бога, за да тръгнеш сам да залесяваш голият баир над града, известен тогава като Ахмак баир. Да събираш семена и ценни видове от чужбина чак от Мала Азия, за да дадеш шанс на един екологичен проект, защитен днес като паметник на парковото и градинско изкуство. Не знам какви сили е имал дядо Методий, нито енергията да направи това заедно с благотворителният комитет "Свети Йоан Милостиви", създаден пак от него. Знам само че Стара Загора не би била същата без този парк, който днес наричаме "Белите дробове на града". Сигурно и заради това старозагорци внимателно и в не малка степен тревожно следят как се осъществява реконструкцията на парка, започнала през ноември миналата година. Общината успя да спечели финансиране от 7 милиона лева за реконструкцията, но още след представянето на плана, той не срещна особено одобрение. Наследниците на дядо Методий от родовата фондация също изказаха своето несъгласие с проекта, който според тях превръща историческата част на парка в обикновен градски парк със зони за отдих и спорт. Потърсих главният архитект на Стара Загора Виктория Грозева, за да разбера от нея как се осъществява самият проект.
"Подробният устройствен план /ПУП/ базира целият парк, който е от 3 200 декара, като се извършва план за регулация и застрояване на територията, която по принцип влиза в регулацията на Стара Загора. За тази територия на парка има разработен паркоустройствен план, който е много назад във времето, но до момента нямаме регулационен план. Така, че не е съвсем промяна и готовност от паркоустройствен план. Това е последващ план, който конкреизира отделни урегулирани поземлени имоти с превантивна защита, защото те са в източната част на парка и такива, които са извън охранителната зона. Все още няма пълна окомплектовка на всички сгради, съществуващи в територията на парка и околното пространство, което е към лесопарка. Издирваме наследници, собственици, които имат възможност да предоставят свои строителни книжа за съществуващите постройки. Още няколко месеца може би ще заседава Комисията докато имаме окончателен протокол, има съществуващи сгради с документи, които ще се легитимират тепърва. Имат някакъв режим на ползване през последните десетилетия. Това са вилни зони или територии, които са били за ползване, не са поземлени имоти, нито урегулирани поземлени имоти."
До няколко месеца специална комисия ще се произнесе кои сгради са законни и кои не, какъв статут са имали преди и какъв да имат сега като се съобрази и общественото мнение, заяви главният архитект. Тогава ще стане ясно и дали ще се наложи да се събарят незаконни постройки. В проекта влиза и най-важното - възстановяване на изчезнала флора в парка. Някога тук е имало 180 дървесни видове, днес са останали едва 80. Затова попитах ландшафният архитект Матурова, съавтор на проекта, кои ценни видове смятат да възстановят:
"Което сме установили, че е било там и е изчезнало и което може да вирее при нашите условия, ще го възстановяваме. Има други видове магнолии, които са били там, тези растения, които ги е имало в онзи списък, аз съм го намерила ще го слагаме."
Да, възможно е някои видове да не са се адаптирали, но има други, които биха могли да бъдат засадени, защото без запазване на биоразнообразието има опасност паркът да загуби статута си на културен паметник. Ако реконструкцията не запази някогашния дух на парка, съдаден за усамотение и размисъл сред природата, далеч от градският шум, където човек може да почувства величието на Бога, Аязмото би загубило чара си, заради който го обичат старозагорци, както и своята автентичност. Според главният архитект обаче:"Не смятам, че ще има намеси, които да предизвикат някаква промяна в статута на парка, напротив, желанието ни е да бъде той съхранен за години напред в тази същност, която е създал митрополит Методий. Проектът е изцяло за рехабилитация на създаденото от него дело - да се пресъздаде онова, което е дало изначало славата на този парк."
В момента усилено върви реконструкцията на т.нар. източна алея, една от двете големи в историческата част на парка. Гражданите с учудване виждат как се издига висок тротоар, какъвто досега в парка не е имало и се питат, дали това не означава превръщането на алеята в улица. Неофициално отговорният архитект Матурова в проекта, алеята е обозначена като да, като улица. Това потвърди архитект Грозева, защото по тази алея трябва да има достъп при извънредни ситуации - пожарната, полицията и колина други инситтуции. Да, проектът не е завършен, но той не възстановява, според документите, историческия парк, а го превръща в спортно развлекателен, което не само не кореспондира със замисъла на екологичния експеримент на дядо Методий, но използва 7 милиона лева от европейската солидарност. Как ще бъде усвоена инвестицията, предстои да разберем.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
