"Тази политика беше конструирана около украинската криза и в нея имаше до известна степен експерименталност. Може би и стратегията не беше чак толкова промислена и някои от стъпките бяха на базата на проба и грешка. Сега вече можем да очакваме повече от същото, но в стратегически план - по-голяма агресивност в отстояване на руските интереси по отношение на съседите. Можем да очакваме и такъв тип намеса във вътрешните им работи както например в Черна гора, където имаше един неуспешен опит за преврат. Това изглежда е политика, която носи дивиденти на Путин във вътрешен план и едва ли той ще се откаже от нея".
Според Смилов целта на изборите е била да покажат, че Путин няма нужда да участва в демократична надпревара и са били организирани, за да подчертаят особения му статус и персоналната му власт.
"Важното е, че той се чувства силен и някак си може в рамките на една демократична система от формална гледна точка да получи това, което получават доживотните президенти в Китай и Централна Азия".
"Санкциите срещу Русия може би се използват от режима като инструмент за мобилизация на избирателите, но са неизбежни заради нарушенията на международното право", категоричен е Смилов, който очаква допълнителни санкции от страна на някои от държавите след скандала "Скрипал".
"Когато цялата власт е концентрирана в една личност, промяната на политиката означава смяна на тази личност. В този смисъл очаквам, че няма да има период на либерализация след изборите в Русия, а напротив - различните мерки, които ограничават вътрешния плурализъм, свободата на словото и опозицията ще бъдат запазени. Не виждам там да има прозорец за някаква позитивна промяна".
"Колкото по-агресивно изглежда Русия на Запада, толкова той би ставал по-единен", смята политологът.
"Диалогът ще продължи. Не очаквам крайно изостряне на отношенията, но ми се струва, че те ще се запазят студени. Не виждам някакви особени компромиси, на които Путин да е склонен по отношение на Украйна. От негова гледна точка е печелившо изостряне на ситуацията и по-агресивно отмъщение към Запада. Това му печели доста сериозни дивиденти и ми се струва, че едва ли ще го изостави като стратегия. Ще продължи руската политика да се вкарват клинове вътре, в ЕС. По отношение на Балканите Русия ще пробва да засилва влиянието си в държави като Сърбия, Македония и някои други от нашите съседи. По отношение на Съединените щати оптималната ситуация за Русия е противоречие между администрацията на Тръмп, Конгреса и основните партии, които отслабват американската позиция".
От страна на Европейския съюз, от страна на НАТО солидарността и единството е най-разумната стратегия. Диалог, който да е смислен от европейска гледна точка, би изисквал силна и единна Европа.
"Путин е получил мандат за по-настойчива политика, която в очите на руснаците връща Русия на международната сцена. Това сливане на персонална власт с народна воля обаче е опасно и често пъти в историята е изигравало лоша шега на много народи", предупреди Даниел Смилов.
Директорът на портал Европа Юлиана Николова подчерта, че темата за отношенията на ЕС и Русия е била разгледана и днес на Съвета по външни въпроси в Брюксел. Преди заседанието Борис Джонсън е информирал колегите си за атаката с невропаралитичен газ в Солзбъри, и европейските външни министри са осъдили в декларация безпрецедентния акт, но не са обвинили Русия в нея
„В тази декларация, която е на министрите, само апелират Русия да предостави всички искани от Великобритания доказателства и се казва, че подкрепят усилията на Великобритания да намери и осъди виновните за този дивашки акт.
Пише и че Европейският съюз приема много много сериозно уверенията британското правителство, че е много високо вероятно Русия да е виновна. Този тон на декларацията, въпреки че е смекчен, не дава много основания, че ще има сериозна промяна в бъдеще, особено след доста агресивната по отношение на Европейския съюз предизборна кампания в Русия“.
Отношенията Русия – ЕС ще са обект и на срещата на Европейския съвет - на министър-председателите и темата ще бъде обсъждана във всички нейни аспекти.
Отношенията са в най-ниската си точка от 26 години насам, категорични са експертите. „Настоятелността по отношение на човешките права и спазването на международните договори е по по-силен инструмент, отколкото отстъпките“, смята тя. Според Николова, диалогът ЕС-Русия може да продължи с разрешаване на инцидента в Солзбъри и с Киевското споразумение.