"Медиатизирането е всички медийни канали, по които външната политика стига до широката публика. Това в никакъв случай не са само медиите, които ние познаваме, традиционни и нови, това са, разбира се, медийните канали, които използват институциите, за да стигат до публиката, това са платформите на политическите партии, които са представени на техните сайтове.
Водещата идея е на Ралица Ковачева и аз присъединих към нея своите усилия, създавайки един контекст, върху който конкретното емпирично проучване на политическите твърдения, да бъде разположено".
В книгата Нейкова говори за "дигитално отсъствие" на външнополитическите приоритети на България. Става дума за сравнение на сайта на българското външно министерство със страниците на външните ведомства на геополитическите съседи на страната ни:
"Това е второто емпирично изследване, което се съдържа в книгата. Тази съпоставка на представянето на външнополитическите приоритети, амбиции, цели на държавите на съответните сайтове на външните министерства. По-скоро е учудващо, че в тази дигитална среда, ние отсъстваме чрез нашия сайт, а има голям потенциал там да бъдат представени всички аспекти на външната политика на България. И нещата, и инициативите, някои от тях заслужаващи големи адмирации, ще се вижда къде са им корените. А сега всичко изглежда някак случайно, изскочило неизвестно откъде в нашите действия".
Дали външната политика била инструмент за разграничаване от опонентите в предизборните мании на партиите:
"На равнището, което аз изследвах, частите, посетени на външната политика в партийните платформи – не. В частта си за външната политика платформите са много сухи, декларативни, пожелателни."
Нейкова коментира още:
"Важно е да се идва предвид, че България доброволно е станала член на НАТО и същи така доброволно е станала член на ЕС. Особено за принадлежността ни към второто е много важно политиците най-сетне да обяснят на широката общественост, че ние сме част от това обединение, както аз понякога казвам: "Това е нашата голяма държава." Това отсъства. Това не дава възможност да аудиторията да пита нашите политици, министрите, които участват на заседанията на Съвета на ЕС: "Вие какво направихте там? Какво направихте в интерес на България? Как гласувахте?". Защото те са равноправни участници в тези форуми, а не да научаваме сега тези дни, че България не е успяла да защити сиренето и киселото мляко. Ама кой да го направи? Политиците имат много голям дълг към нашата общественост".
