Това коментира изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов.
„В Националния съвет за саморегулация има много ясно зададена тема, свързана с това, че търговската комуникация на хазартни игри не трябва да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри или да показват непълнолетни лица да участват в тези хазартни игри. Тоест няма да се използват дори и образи или твърдения, които са привлекателни за децата, а в този случай тази реклама, в крайна сметка, наистина подтикваше детското население в България да играе и да търка билетчета.
Този случай, който ние повдигнахме, показва много ясно, че държавните институции не работят в интерес на обществото. Те защитават бизнес интересите. СЕМ излезе с едно отрицателно становище по отношение на това, което се прави. Държавната комисия по хазарта в началото стоеше доста тихо. Имаше смяна на ръководителя на Държавната комисия по хазарта. Министерството на младежта и спорта мълчи до ден днешен за това какво правят с администрацията, която имат, по отношение на хазарта, тъй като и до тях беше адресирано това писмо. Все още очакваме в Комисията за медии и култура също да се разгледа тази тема, свързана с хазарта и с рекламата“.
Богданов изтъкна, че бизнесът агресивно навлиза в обществото с рекламите на хазартни игри:
„Освен това има много теми, свързани с това, че наистина децата са най-пряко ангажирани в темата с рекламата и са най-често използваният образ в рекламата и винаги, когато се налага наистина да се правят някакви реклами, се стига дотам наистина децата да участват.
Децата виждат тези образи реално. Те не могат да направят разликата между реалното и нереалното и затова стават жертва именно на този тип реклама“.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията допълни, че в хазната влизат относително малко данъци от хазарта, но пазарът на хазартни игри е от най-големите в страната като на практика се е удвоил за последните 10 години. Този пазар расте три пъти по-бързо от националния продукт и вече е почти равен по размер на пазара на тютюневи изделия.
Тъй като хазартът се е превърнал в огромен рекламен пазар за медиите обаче, практически няма журналистически разследвания, допълни Безлов.
„Този пазар - на хазарта, е горе-долу голям колкото пазарът на тютюневи изделия, който е 3 милиарда и половина, но от пазара на тютюневи изделия държавата прибира около 3 милиарда лева ДДС и акцизи. Забележете: 177 милиона срещу 3 милиарда. С тези 3 милиарда - на тютюневата индустрия, фактически може да изхраним армията, средното образование и МВР горе-долу.
Големият проблем, който според мен седи, е, че този хазартен пазар се разраства изключително агресивно и изключително бързо, а много международни изследвания показват, че той е всъщност зависимост. Вие създавате на хората зависимост, подобна на наркозависимост“.
Безлов изтъкна, че в повечето Западни страни залите за хазарт и казината са извън градските центрове или дори в специално обособени градове.
Повечето анкетирани от „Хоризонт“ отрекоха да купуват лотарийни билети.
В звуковия файл можете да чуете и репортаж на Невена Петрова за историята на жена, която твърди, че е изтеглила печеливш лотариен билет, но той е бил откраднат на работното ѝ място.
