Въвеждането на такъв щемпел за произход ще даде още един инструмент на земеделците от планинските райони да популяризират продуктите си, да гарантират за качествата им и да стигнат до по-широк кръг потребители, смята Момчил Неков. Евродепутатът, който е ангажиран в работата си с въпросите на земеделието и качеството на храните, обясни:
"Въвеждането на термин за качество "планински продукт" е много подходящо, тъй като 40% от територията на страната, даже малко над 40 на сто е планинска - релефът там е много по-труден, инфраструктурата е по-слабо развита, работната ръка е по-малко и инвестициите са много по-малко в планинските територии. Но в същото време разполагаме с чиста природа в планините и това е възможност, която даваме на планинските производители да си затворят цикъла на производство в тези територии".
Терминът за качество "планински продукт" съществува от 2014 година и до момента само Франция, Италия, Австрия и Румъния са се възползвали от възможността за въвеждането му. Момчил Неков подчерта, че ако страната ни е сред първите, въвели щемпела, ще има възможност за влияние в бъдеще: "След това да дава мнение за промяната на регламента - защото ще сме от първите", отбеляза той.
Във връзка с перспективите за въвеждане на термина агенция АФИС е направила проучване за нагласите на българите към планинските продукти, което показва, че те са положителни. Почти всички анкетирани свързват планината с чиста природа и очакват планинските продукти да са по-здравословни, по-вкусни и без химикали. 74 на сто от участниците в проучването признават, че очакват тези продукти да са и по-скъпи. Специално обозначени планински продукти биха купували хора главно от столицата и големите градове, с висше образование. 52% от респондентите посочват, че се понякога се доверяват на информацията върху етикетите, но всеки пети няма никакво доверие в уверението ,че даден продукт е качествен ,че е "Био" или че има други позитивни характеристики. Затова социолозите препоръчаха въвеждането на обозначението за планински продукт да се прави внимателно и стъпка по стъпка:
"Защото очевидно вече имаме ситуация, при която българските граждани са започнали да губят доверие към едни или други стандарти и обозначения за "Еко" или за "Био" продукти. Българите, когато пазаруват такива продукти, имат вече едно наум - не приемат тези знаци и обозначения като безусловни. Въвеждането на нещо ново в тази посока трябва да се прави внимателно, при гарантирани условия на запазване на вкусовити качества и гарантиране на по-високото качество на самата продукция. За да не девалвира доверието и тези термини, включително и "планински продукт", да не попадане в ситуация на инфлация от гледна точка на разпознаваемост и доверие в българските граждани ", коментира Стефан Георгиев от АФИС. Подобни бяха и препоръките на представителите на Асоциацията на потребителите, които също участваха в дискусията.
За да има термин за качество "планински продукт" трябва да има и планински ферми, подчерта Милкана Йорданова от Асоциация "Планинско мляко" и апелира семейните ферми в отдалечените райони да получат специален статут да се стимулират по всички законови начини, за да възстановят поне това, което до момента се е произвеждало.
Представители на Българската агенция за безопасност на храните, които бяха на дискусията, съобщиха, че в Министерството на земеделието вече е сформирана работна група, която проучва възможността за създаване на нормативна база и въвеждане на термина за качество "планински продукт".
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
