Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво постигнаха въздушните удари на САЩ, Франция и Великобритания срещу Сирия

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въздушните удари срещу Сирия, нанесени от САЩ, Франция и Великобритания дават ясен знак, че използването на химическо оръжие, което е забранено по всякакви международни норми, няма да бъде оставено без последствия, коментира в ефира на "Хоризонт"  Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната.  Той допълни, че основна цел на военната интервенция е била да намали капацитета на Сирия в бъдеще да използва химически оръжия. Акцията е подкопала и позициите на Русия:

"Всички разбраха, че Русия през преследва свои тесни, специфични интереси в Сирия и някак нарушения на международното право не я притесняват особено или поне не са толкова важни, колкото е преследването на интересите. Но другото нещо, което показаха тези удари е, че Русия на практика е неспособна да защити своя съюзник. Руски войски са там уж да подкрепят режима, но те не направиха нищо  - разбираме, че има известен замисъл в тази посока, има канали на комуникация между САЩ и другите страни и Русия, за да се избегнат някакви инциденти и тези инциденти да не ескалират, но фактът си остава факт -  Русия не успя да защити своя съюзник.  Защити го, предоставяйки му убежище във военновъздушната база".


"Не очаквам в близко бъдеще нови удари, тъй като при този ясен сигнал и при демонстрираните технически възможности и решаващо военно превъзходство на западните сили, Асад няма да посмее скоро да  използва химическо оръжие, но в по-далечно бъдеще не знам как ще се развият събитията и дали той няма да бъде отново изкушен използва такова оръжие", коментира още анализаторът, като добави, че се надява, че Русия няма да позволи на сирийския президент, дори и са са му останали такива възможности, да използва отново химически арсенал:

"Защото Асад поставя Русия в изключително неблагоприятна позиция  - да оправдава неговите действия, да отрича неговите действия, да блокира възможни решения от страна на Съвета за сигурност на ООН. Но това не е нещо, което може да продължи твърде дълго".


Експертите от Организацията за забрана на химическите оръжия могат да кажат дали е било използвано или не химическо оръжие в сирийския град Дума, но те нямат правомощията да дават оценки кой го е използвал и кой не го е използвал, обясни още Тодор Тагарев:

"Макар да е практически ясно, че са използвани варелни бомби, пуснати от авиационни летателни апарати,  най-вероятно хеликоптери, а с такива разполага само Асад, тъй като самите експерти не са упълномощени да дадат такава оценка, много е вероятно дори при тяхна положителна оценка да продължи отричането, че именно Асад е използвал такова оръжие", каза експертът, като отбеляза още, че позицията на България по случая е "премерена и съобразена с информацията, която дават нашите съюзници" в НАТО и в Европейския съюз:

"Безусловна подкрепа на съответните декларации, които са формулирани на доста внимателен, дипломатичен език в зависимост от това за какво има доказателства и за какво няма доказателства. Но ние категорично имаме поведението на съюзник", обобщи Тагарев. 

******

Ангел Найденов от левицата, също бивш министър на отбраната, който сега е директор Центъра за изследване на отбраната и сигурността, подчерта, че операцията на САЩ, Великобритания и Франция над небето на Сирия не е фактор, който е увеличил рисковете за глобалната сигурност, дори напротив:

"Не мисля, че ракетният удар по някакъв начин е довел до по-голям риск в глобален мащаб, нещо повече  - след ракетния удар ние сме свидетели на стъпки и на действия за намаляване на напрежението и връщане на процеса в рамките на дипломатическите усилия и на търсенето на политическо решение - очевидни стъпки за намаляване на напрежението и местата, където се търсят съответните решения  - Съветът за сигурност на ООН, Женева  - възобновяването на преговорите по отношение на Сирия във формата на Женева, като домакин на преговорите, и, разбира се, столиците на основните участници в конфликта под формата на двустранни срещи и разговори", отбеляза  Ангел Найденов, но подчерта, че "липсва единен план за Сирия и това до голяма степен затруднява намирането на каквото и да е решение". 
Липсва обща позиция за урегулиране на конфликта, изтъкна експертът. 

Какво са постигнали въздушните удари? "Нека да кажем, че предназначението на този удар имаше ограничения в своите мащаби и съответно в своите цели. 105 ракети или 110 ракети очевидно, че няма да предизвикат чудо, нито биха могли да променят баланса на силите.

Всъщност нищо не се е променило радикално.  Целите на ракетната атака очевидно са били внимателно подбрани и попаденията не носят съпътстващи разрушения и човешки жертви.  Особено са внимавали съюзниците да не бъдат засегнати инфраструктура или военнослужещи на Русия, за да се избегне и пряк конфликт.  Очевидно е, че имало предварителна информация от съюзниците към Русия на политическо ниво, съответно функционирала е и така наречената "линия за деескалация" -  линията за избягване на конфликти във въздушното пространство на Сирия./.../

Всичко това говори за една предварителна информация и внимателно подбиране на целите.  

Според мен целите на този ракетен удар можем да търсим в три посоки. Първо, възпиране и предотвратяване на използването на химически оръжия.  В някаква степен този удар беше знак за решителност от страна на съюзниците като възпиращо действие.

Второ, което заслужава особено внимание -  сигнал, че няма и че не искат съюзниците в лицето на САЩ, на Великобритания и на Франция да напуснат тази своеобразна територия на геополитически сблъсък.

И третата посока, в която можем да потърсим измеренията и постигането на цели от страна на съюзницине - това е възстановяването на партньорството на Великобритания и на Франция със САЩ, след серия от изнервящи, така да ти нарека, изявления на Тръмп относно евроатлантическата връзка". 

По отношение на позицията на българското правителство по казуса Найденов коментира, че тя е била формулирана "по начин, по който всеки може да я да я интерпретира както си иска в зависимост от собствените си разбирания и от собствените си предпочитания":

"Тя беше предназначена за вътрешна консумация, за българската публика.  В нея не чухме думи за подкрепа на действията на съюзниците, съответно не чухме и неодобрение или поставяне на въпроси, свързани с работата на съвместния разследващ механизъм./.../ 

Истинската позиция на България на подкрепа и на одобрение беше изразена в съвета на НАТО, като според изявлението на генералния секретар на НАТО, позицията е приета единодушно -  следователно трябва да кажем, че във вътрешнополитически план правителството се стреми да гради един образ, впечатление за умереност, демонстрира желание да не дразни коалиционните си партньори, да не дразни опозицията, да не дразни тази част от обществото, която е с проруски нагласи".


Повече по темата може да научите от звуковия файл. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна