Приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС винаги е било във фокуса на Австрия. Виена има исторически, но и икономически интерес от това, бившите югославски републики да станат част от Евросъюза. И въпреки това подкрепата сред австрийците за нова вълна на разширяване, пък била тя и към съседни на страната държави, продължава да е ниска - едва всеки трети австриец смята, че шестте държави от Западните Балкани трябва да влязат в ЕС.
Австрия поема щафетата от България като председател на Съвета на ЕС през втората половина от годината и продължава да работи за евроинтеграцията на Западните Балкани.
„Това, което се случва в Европа през последните две години – Брекзит и нуждата от реформи в Евросъюза – със сигурност не облагодетелстват нова вълна от разширяване. Приоритетът на ЕС в момента категорично е насочен към това, каква Европа искаме, или иначе казано – ЕС първо трябва да си напише домашните, преди да приеме нови страни“, коментира в предаването „Събота 150“ д-р Арнолд Камел, директор на Австрийския институт за европейска политика във Виена.
Въпреки това, като председател на Съвета на ЕС през втората половина на годината, Австрия ще продължи да работи активно за интеграцията на бившите югославски републики, твърди д-р Камел.
„Тези резултати са интересни, защото на практика потвърждават една трайна тенденция за разлика между политиката на австрийското правителство по отношение на Западните Балкани и общественото мнение. През годините настроенията са се менили в полза или срещу членството на тези страни в ЕС. Мисля обаче, че като председател на Съвета на ЕС Австрия ще продължи да настоява за интеграцията на тези държави именно от перспективата на сигурността и стабилността не само на Балканите, но и на Централна и Западна Европа. А и нека не си затваряме очите пред факта, че други световни сили се опитват да засилят влиянието си върху Западните Балкани, което не може да бъде в интерес на ЕС. Така че основен аргумент за австрийското председателство ще бъде, че е недопустимо в наше непосредствено съседство да има предпоставки за засилващо се чуждо влияние на световни играчи, като Русия, Китай, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив“.
Според д-р Камел ЕС трябва да разглежда влиянието на отделните страни в региона диференцирано, защото Русия, Турция, Китай и другите държави са от траен геополитически интерес на Западните Балкани. ЕС трябва да даде ясен сигнал на държавите от Западните Балкани и да изисква спазването на стандартите.
„Към момента икономическият интерес може и да е водещ, но в исторически план Западните Балкани са част от Европа. За това е и особено важно, ЕС да даде ясен и категоричен знак, че европейската интеграция на тези държави е наша обща цел. Първа и основна задача за ЕС трябва да бъде да настоява и да изисква спазването на стандартите, които сам е въвел. Това е урокът ни от предишните разширявания. Това означава, че ЕС трябва да може да назовава конкретно проблемите, както например го прави по отношение на Турция“.
Огромното мнозинство австрийци не желаят членството на Турция в ЕС. Това мнение изразяват близо 90%. Австрия е категорична, че мястото на Турция е извън Евросъюза.
Турция е от стратегическо значение за Европа и в интерес и на двете страни е да подържат нормални, балансирани отношения, коментира д-р Камел.
„За отношенията с Турция също важи правилото, че ЕС трябва да бъде честен и открит в диалога. Австрия и Франция, ще проведат референдум за членството на Турция в ЕС, след като преговорният процес приключи. От сега може да се каже, че французите и австрийците ще отхвърлят това членство. Брюксел и Анкара знаят, че Турция такава, каквато е в момента, не може да бъде приета в ЕС. Така че в момента нашата задача е да изградим партньорски отношения, които не включват членство“.
В звуковия файл можете да чуете интервюто на Весела Владкова с д-р Арнолд Камел.
