Ранните хоминиди са имали походка подобна на човешката преди появата на рода Хомо (чийто представител е съвременният човек Хомо сапиенс, лат. Homo sapiens), сочат резултатите от изследване, цитирано от ЮПИ и БТА.
След като анализирали датиращи отпреди 3,6 милиона години следи от стъпки на хоминиди, авторите на изследването заключили, че ходенето на два крака се е появило по-рано, отколкото се предполагаше досега.
"Фосилизираните следи от стъпки са единственото директно доказателство за ходене в древността", обясни Дейвид Рейклън от университета на Аризона, допълвайки: "Получените резултати навеждат на мисълта, че преди 3,6 милиона години хоминиди ходели така, както това правят днешните хора. Макар да е имало някои различия, въпросните хоминиди вероятно са изглеждали като нас, когато ходели."
Най-ранните видове от рода Хомо, включително Хомо хабилис и Хомо еректус, са се появили преди 2-2,5 милиона години. Предхождащите ги видове са известни като хоминиди.
Учени смятат, че хоминиди са започнали да ходят на два крака преди 7 милиона години, но приведената им стойка напомняла повече тази на предшествениците им, маймуните, отколкото изправената фигура на днешните хора. Опитвайки се да придобият по-ясна представа за стойката на ранните хоминиди, изследователите анализирали древни следи от стъпки, оставени на обекта Лаеголи в Танзания. Като сравняват дълбочината на следа, оставена от пръстите на крака, с онази на следа, оставена от петата, учените могат да създадат модел на придвижването на центъра на тежестта по време на ходенето.
Анализът, който бе представен на конференция по експериментална биология в Сан Диего, сочи, че хоминидите ходели по-изправени, отколкото се смяташе досега. По-изправената им стойка им позволявала да изминат по-големи разстояния, търсейки храна, като изразходват по-малко енергия за това.
