Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Новото македонско правителство за кратко време постигна определени резултати по отношение на бъдещата евроатлантическа интеграция на страна, но предстои още много работа. Това е оценката на политолози от Скопие, които в момента следят с внимание развоя на преговорите по спора за името и очакват как ще се развие той и след срещата Европейски съюз – Западни Балкани, насрочена за 17 май в София.
Настроенията в Скопие за бъдещата евроинтеграция на Република Македония все още са умерени. Надеждите на повечето хора сега са насочени към развоя на преговорите за решаване на дългогодишния спор за името с Гърция, от който ще зависи и евроатлантическата интеграция на страната. Влизането в НАТО сега трябва да е главен приоритет, казва политологът Деян Йованов:
"Трябва да бъдем умерени оптимисти. Крайната цел е пълноправно членство на Македония в НАТО и ЕС. Македония е многонационална държава и в момента е с крехка, все още неизградена демокрация, с нестабилна политическа система. Държава, в която все още в обикновените хора има недоверие за това дали страната може да върви напред без намеса от външна страна. Без интеграция в ЕС и НАТО, няма да има сигурно бъдеще“.
На подобна позиция е и университетският преподавател професор Кашиф Бакиу:
"Аз смятам, че за Македония най-важна е интеграцията в НАТО, защото разширяването на ЕС не се очаква да приключи бързо. Но Македония трябва да запази темпото за интеграция, дори да забърза в това отношение. Самите ползи, които ще имаме като член на НАТО, ще допринесат много и за самите процеси на интеграция към ЕС. Но най-важният момент е приносът, който ще имаме от влизането ни в НАТО за нашата икономика, сигурността, която ще се отрази към външните инвеститори, но и за вътрешните инвеститори. С влизането в НАТО ще дадем знак, че страната върви положително".
Йованов и Бакиу открояват положителното развитие на Македония, най-вече в подобряването на двустранните отношения с България, като една от сериозните промени, настъпили в страната след встъпването в длъжност на новото правителство.
"Заев е първият политик в Македония след Люпчо Георгиевски, който намери сериозен начин да влезе в преговори с България и да търси решение на някои от проблемите между двете страни. Вярвам, че г-н Заев и г-н Димитров /министъра на външните работи на Македония/ са искрени в разговорите си и имат намерение да водят искрени разговори с правителството на г-н Борисов, както и с други личности от българския политически живот", коментира Йованов.
Според Бакиу тази нова фаза трябва да стане по-интензивна и да бъде обвързана с конкретни проекти. Той смята, че заслужено внимание трябва да се отдаде и на промяната, която се забелязва в последните месеци в обществените настроения в Македония:
"Хората вече започват да се ориентират към други ясни цели, насочени към техните интереси. Хората разбраха, че ако има един ясен договор с България или с Албания или между албанците и македонците тук, Македония пак ще съществува, страната не е заплашена. Македония започва да изгражда един нов път с приятелства, които се правят около нея. С тази политика на неприятелства, на провокации видяхме, че в един момент се изолирахме и останахме на площада при война на кон и с очакване да духне климатик от фонтана".
