"Срещата ЕС – Западни Балкани стана възможна в София, защото, освен българското желание да бъде в периода, в който страната е Европредседател, голямо значение имаше политиката на германския канцлер Ангела Меркел, която прояви подчертана отзивчивост тази среща да се проведе в София и проблемът за Западните Балкани да бъде поставен на такова високо равнище". Това каза историкът Стефан Дечев в интервю за предаването „12+3“.
„Причината за това са опасенията, както на Германия, така и на другите основни държави в ЕС, от възможностите за потенциална радикализация на страните от Западните Балкани. Да не забравяме, че в тях присъства мюсюлманско население, което те се опасяват, че би могло да попадне под влияние на тенденции, които идват от Близкия изток. От друга страна опасения от повишаване на национализма и то с антиевропейски обертонове в тези страни. На трето място – миграциите, защото това, което става проблем в държава като Македония, след 24 часа вече би могло да бъде проблем и на южната граница на Германия. Мисля, че не бива да се пренебрегват някои опити за активна намеса в региона, специално по отношение на Черна Гора, проблемът между Сърбия и Косово, както и кризата в Македония, опитите за намеса от страна на Москва", обясни той.
Историкът смята, че в края на срещата ще има документ, който ще бъде с по-общо съдържание и чиято цел ще бъде да запази европейската перспектива за Западните Балкани отворена. Според него ще се търси балансиран подход към евроинтеграцията на страните от Западните Балкани заради водената политика в ЕС от други страни в Източна Европа като Унгария и Полша и резултатите от въвеждането на върховенството на закона в България и Румъния след 10-годишно членство: „Изявленията, които вече бяха направени, както от страна на Ангела Меркел и Себастиян Курц, и от друга страна подчертано сдържаното изявление на френския президент Еманюел Макрон – това показва, че в крайна сметка ние ще имаме един документ, който ще бъде с по-общо съдържание, чиято цел ще бъде да запази европейската перспектива за Западните Балкани отворена. От друга страна тази сдържаност на основните държави членки на ЕС идва на първо място от тяхното отношение към последните тенденции, които се проявяват в политиката на източноевропейски страни като Унгария и Полша, от друга страна проблемите, които има във вече присъединилите се държави към ЕС, поставям тук Румъния и България, така че при това положение, когато ЕС е поставил показатели за страните от Западните Балкани като съдебна реформа, борба с корупцията и организираната престъпност, независимост на медиите, виждайки ситуацията в държави, които вече са приети и имат 10-годишно членство в ЕС. Нормално е основните европейски държави да бъдат по-сдържани към страните от Западните Балкани“.
"Историческите наслоения и проблемите, които съществуват, никак не са малко", уточни Дечев и добави: „Държава като Босна и Херцеговина – там трите общности са в много голяма степен разделени. Има една Република Сръбска, която не разглежда себе си като част от политическата държавна цялост, споровете между Сърбия и Косово, споровете между Македония и Гърция за името, изобщо твърде много са проблемите и твърде много история има в тях, за да очакваме, че ще бъдат решени бързо, а още по-малко, че ще бъде постигнато решение днес, тук, в София“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
