Кирил Петков и човекът, който заедно с баща си Петко Петков, ръководеше спасителната операция за Боян Петров в Хималаите.
Двамата тръгват за Китай два дни след като стана ясно, че алпинистът е в неизвестност. Петко Петков е човекът, заради когото Боян се влюбва в планините и пещерите, а Кирил е негов приятел и съмишленик.
Благодарение на посланика на Китай в България Кирил Петков и баща му получават визи – 45 минути след като са ги поискали. Само за два часа се снабдяват с екипировка и вечерта на 9 май хващат самолета за Непал с ясната стратегия, че Боян няма време и затова трябва да се доберат максимално бързо до планината, разказва Кирил в интервю за "Хоризонт".
"Затова ни се стори неефективно да тръгнем към базовия лагер – два дни с джипове, а максимално бързо да стигнем до хеликоптерната компания, която би трябвало да излети. Заедно с българското посолство в Китай и българското посолство в Индия успяхме до 3.00 часа през нощта да изкараме първото разрешително в историята между Китай и Непал за прелет на вертолети от Непал към китайска територия. Авиационната организация на Непал се съгласи и още същата сутрин вече три хеликоптера се отправиха към върха. Почувствахме, че има шанс".
Според Кирил китайското правителство ясно е осъзнавало, че Боян е герой в България и инициира собствена мисия, съвсем доброволно.
"Китайското правителство се самоорганизира и направиха лагер от 100 човека с палатки – докторски кабинет, военни и специална група катерачи, които за мен бяха уникални хора. Въпреки че този ден духаше 20 метра в секунда, те стигаха до лагерите по зададения час. Докато от китайска страна беше всичко на доброволни начала, от непалска страна бяха поискали 200 хиляди долара за тези полети. Аз договорих 50 хиляди при възможността въобще да летят и 150 хиляди, ако го намерят жив".
Голямата надежда е била Боян да бъде открит във втори лагер.
"Защото над втори лагер шансовете намаляваха. Този терен е като на Марс, няма нищо общо с нашите планини, те са просто едни огромни цепки на този ледник, част от тях покрити със сняг, част от тях се виждат, заледено на хребета, вятърът е невероятно силен – 20 метра в секунда почти през цялото време. Аз съм сигурен, че по-подготвен българин от Боян в момента е нямало, но дори и за такъв опитен алпинист шансът да се направи малка грешка не е невъзможен – да не се усети малка цепнатина, която е покрита със сняг, да се подхлъзне на хребета".
След анализа на снимките от хеликоптерите обаче се открива нещо интересно.
„Единственото, което имахме като индикация, е, че в анализа на снимките от вертолетите, видяхме стъпки, които ходеха от трети лагер до хребета. Дали това са били стъпки на отиване, дали са били стъпки на връщане, дали е стигнал от хребета до върха – никой не може да каже, но факт е, че ги имаше тези стъпки – запълнени със сняг, но на единия от филтрите се виждаха. Със сигурност е бил над трети лагер, със сигурност е стигнал до хребета, след това е изчезнал“.
Има две хипотези за това кога и как е изчезнал Боян, каза още Кирил:
„Едната е да е паднал от самия хребет, след това да го е затрупал снегът. Другият вариант е в някоя от тези цепнати да е пропаднал, бързайки да се отърве от някаква много лоша буря, която най-вероятно се е случвала точно когато той се е опитвал да минава през този участък“.
Легендата за Боян и неговото присъствие са абсолютно живи, каза Кирил.
„Със сигурност приех факта, че не е жив, но легендата за Боян и неговото присъствие е абсолютно жива. Дори сега някои от каузите, по които той лично е работил, фактът, че той е бил част от тези каузи, ги продължава, и неговото присъствие продължава да бъде там. Той имаше едно много ясно предложение за Пирин“.
"Корал" беше друга кауза на алпиниста.
Защо битката за дюните продължава над 10 години, ще чуете в предаването "Хоризонт за вас" от интервюто на Силвия Великова с Мирослава Петрова от Сдружението "Да запазим "Корал".
В звуковия файл можете да чуете интервюто на Силвия Великова с Кирил Петков.
