МБАЛ-Тутракан е болница със сърце – така я описват хората, които са преминали през нея. А зад нейната стабилност стоят усилията на екип, който не гледа на медицината като бизнес, а като на служене. Управителят – д-р Богомил Бойчев – казва, че финансовата стабилизация е плод на години труд и подкрепа от местната власт. Задълженията ѝ към НАП намаляват чувствително – от 5 милиона лева през 2018 г. до малко над 1 милион лева към момента.
„Справяме се с предизвикателствата. Знаете, имаше колективен трудов договор – повишавахме основните заплати. При нас сестрите получават възнаграждения, напълно съответстващи на договора. Сумарно часовете им се заплащат като извънреден труд – това е добре за тях, а засега се справяме успешно с трудностите. Продължаваме да покриваме споразуменията си с НАП. Знаете, дългът беше голям, но основната част вече е погасена – остават само лихви, и то не в първоначалния размер. Основното предизвикателство е неактуализираното финансиране от Здравната каса при нарастващи разходи. Това прави задачата още по-трудна.
Намаляването на дълга се постига с много дисциплина и стриктен контрол върху приходите. И разбира се – с изключителната подкрепа от община Тутракан. Не само финансова – общината ни помага с реализиране на важни проекти. Тази година ремонтирахме паркинга и прилежащите улици около болницата, подменихме канализацията – сериозен проект. Предстои изграждане на фотоволтаична система. Имаме и проект за енергийна ефективност – с подмяна на покривната конструкция, топлоизолация, и преминаване към отопление с пелети. Това сериозно намали разходите за отопление.“
За населението на общините Тутракан и Главиница болницата е основен здравен център, но с пациенти от цяла Североизточна България, лечебното заведение доказва, че качеството не е въпрос на голям град, а на големи усилия.
Около 35% от пациентите са от други области. През 2024 г. 3 530 души са преминали лечение, идвайки от други общини, а 1 633 от тях – от различни области на страната.
Близо 450 раждания годишно – половината от тях на жени, дошли от други области. Никога не е имало случай пациент да бъде върнат, защото нямат ресурс или капацитет в лечебното заведение.
„Не можем да си позволим – нито морално, нито етично, а и имиджово – да връщаме пациенти само защото в момента няма свободно легло или не отговаря на изискванията на Здравната каса. Винаги намираме решения. Важното е пациентът да бъде приет и обгрижен.
Болницата е акредитирана като база за обучение. В момента нямаме специализанти, но последната беше д-р Бойчева – тя вече завърши специализацията си по акушерство и гинекология. Общо петима лекари специализираха при нас – един в хирургия и четирима в АГ. Всички останаха да работят в болницата – за нас това е голямо постижение.
Разбира се и при нас се наблюдава кадрови дефицит. Имаме нужда от педиатър, от специалист по образна диагностика, от още хирурзи. Болницата може да осигури специализации по хирургия, акушерство и гинекология и образна диагностика. Но също така – чрез съществуващи механизми – можем да финансираме специализации и в други бази, например по вътрешни болести или педиатрия.
Сериозен е и въпроса с дефицита на медицински сестри. Той е реален и не сме изключение. Имаме няколко момичета, които в момента учат – стипендианти на болницата. Работим активно с училища и кандидат-студенти. Понякога организираме съвместни презентации с Русенския университет. Забелязва се известен интерес към специалността. Тя има бъдеще – за разлика от много професии, които ще бъдат изместени от изкуствения интелект, нуждата от специалисти по здравни грижи ще остане – и то в световен мащаб.“
Една от най-големите трудности е несъответствието между високите нормативни изисквания и реалното финансиране от НЗОК. Това поставя в неравностойно положение общински болници в малки и отдалечени райони.
„Цената на услугата не покрива високите изисквания. Болници в по-малки населени места не могат да имат същата натовареност като тези в големите градове. Образната диагностика се разви – апаратите са дигитализирани и позволяват консултации на разстояние. Но стандартите все още изискват специалисти на 8-часов трудов договор, което не е адаптирано към новата реалност. Имаме колеги, които вече работят дистанционно за няколко болници от дома си – в чужбина. Липсва прагматизъм в нормативната рамка – и това затруднява болници като нашата.
А доверието на пациентите го поддържаме с прозрачност, честност и отношение. Когато хората видят, че нямаме користни цели и правим всичко в техен интерес – те го усещат. Затова ни вярват.“
В свят, в който доверието в системите често се губи, МБАЛ-Тутракан дава ясен пример, че когато зад болницата стоят хора с кауза, здравето не е лукс, а грижа, която достига до всяко легло и всяко човешко сърце. Един малък град, една общинска болница и една голяма вяра – че промяната започва отвътре.
Повече чуйте в звуковия файл.
