Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ депутатът от „Обединени патриоти“ доцент Милен Михов, който е категоричен, че промяната на наименованията на топонимите е в правомощията на общинските съвети.
„В Стара Загора тези топоними са исторически понятия. Те се определят от това какво е обозначението на района от населението. Във Велико Търново има квартал „Картала“ за същия, в романите на Фани Попова-Мутафова се пише за „Орлов баир“ или за „Орлово възвишение“, останка която нищо не говори нито на гражданите, нито на жителите на този квартал. Давам този пример, за да кажа, че е преименуването в никакъв случай не трябва да се възприема като нещо, засягащо индивидуалните, личностните права на когото и да било“.
Името на квартала е турско, макар в общинския съвет на града никога да не е имало преобладаващо турско население. Михов припомни, че Ботевград се е казвал Орхание, но името не говори на местните.
Според него, призива Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки од сменят имената си е „злоупотреба“, тъй като промяната на топонимията е отправена към личностните права и отново е извадено „плашилото на възродителния процес“
„Чии личностни права са засегнати с промяната на топонимите в една община“, попита той. Според него е „странно, че едно легитимно ръководство на едно вероизповедание да повдига такива въпроси от местно значение като национални и още повече като проблем на вероизповеданията“.
„ДПС инжектираха напрежение по тази промяна в Стара Загора от най-висш разряд“, обобщи той.
Социологът и преподавател в НБУ доцент Антоний Гълъбов си спомни искането на Волен Сидеров преди години да се промени името на връх Мусала
„В Стара Загора гласуването е 39 гласа „за“ и само 2 „против“. Имам предвид това, че като че ли първият мащаб на коментара е в това, че партиите се подготвят за местните избори догодина. Проблемът не е в самата смяна на имената, още повече, че в по-големия брой от тези 838 случая в Стара Загора става дума за превод на старото турско- арабско име на български език. Проблемът е по-скоро в опита това да се пренесе на сферата на партийното противопоставяне. Това е въпрос, който трябва да решава местната общност“.
„Аз се притеснявам от това, че формулировката за нов възродителен процес се появи в становището на Мюфтийството. Това е прекалено тежък и болезнен въпрос за българското общество, за да може да бъде подминат така. Достатъчно е да си спомним колко улици и села бяха наименувани по безумен начин, като се започне от Варна който за известно време се казваше Сталин и се стигне до улици в „Надежда“, които носеха имена от типа „народен страж“. Имаме проблем с начина, по който наименуваме местата, които обитаваме. Дайте си сметка как ви звучи поздрава към пътниците в самолета: „Добре дошли на летище „Враждебна“.
Всяка дискусия за името на местата, които обитаваме, трябва да е резултат на съгласие в местната общност, категоричен е Гълъбов:
„Важно е да излезем от партийния разговор! Това не е партийна тема! Това е тема на местната общност, по която местните власти носят отговорността да постигнат съгласие“.
