Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Докторът по генетика и молекулярна биология Антоанета Тончева от Регенсбург, Германия:

В бъдеще разработването на персонализирани терапии за борба с рака ще бъде много по-лесно

Снимка: БГНЕС

На прага ли сме на революция в борбата с рака, след като онкоболна жена бе излекувана с експериментална имунотерапия, приложена от екипа от Националния онкологичен институт в Бетесда и университета в Ричмънд, САЩ? Жената, засегната от рак на гърдата в напреднал стадий, срещу който химиотерапията се е оказала неефикасна, е излекувана, сочат резултатите от изследване, публикувани в изданието Nature Medicine. Пациентката, която в началото на експерименталната имунотерапия е била в критично състояние, се смята за излекувана от две години.

Имунотерапията се изразява в стимулиране на имунната защита, в случая методът се изразява в отнемане на имунни клетки от пациентката и манипулирането им в лабораторна среда, преди да бъдат реимплантирани обратно в организма ѝ. Те са преминали през специална селекция, за да се установи кои от тях разпознават раковите клетки, а след това са били реактивирани, за да ги атакуват.

Докторът по генетика и молекулярна биология Антоанета Тончева от Университетската педиатрична клиника в Регенсбург, Германия, която е и ръководител на научна лаборатория, коментира в предаването "Хоризонт до обед", че новината е била очаквана, защото през последните няколко години много научни екипи по света работят в областта на имунотерапията. "Именно това, че е високо персонализирана терапия, която се съобразява с индивидуалните мутации в генома на всеки пациент, я прави много специфична, но също така и много скъпа", поясни тя. Относно механизма на действие на имунотерапията д-р Тончева разясни:

"Ползват се антитела, които се свързват с рецептори на повърхността на раковите клетки и по този начин блокират активността на раковите клетки, защото вътре в тях се задействат специфични сигнални пътища, успява се да се стопира тяхното размножаване и раковите клетки да тръгнат по пътя на програмираната клетъчна смърт".

В тази посока се работи не само в посока на раковите заболявания и туморите, които са много видове, а и за други заболявания, каза д-р Антоанета Тончева:

"Наистина това е революционно. Това би било огромен шанс, понякога единствен, както е било в този случай с тази дама с рак на гърдата – за оцеляване и излекуване".

В началото прилагането на метода вероятно ще бъде ограничено, смята Антоанета Тончева, но уточнява от опита си като генетик, който се занимава със секвениране, генотипиране и разработване на биомаркери за персонализирана медицина, че цените за секвениране, например на целия геном на човека, драстично са спаднали:

"Тези методи стават все по-достъпни. На всички ни е ясно, че една единствена лаборатория не може да се справи сама и тук се работи в големи екипи от по няколко лаборатории, понякога разположени в различни държави. Създават се бази данни, които масово вече са безплатни. Всички тези мутации, които се изследват, се публикуват. Човек с няколко кликвания на мишката на компютъра може да намери информация, ако по тази мутация в това конкретно заболяване е било работено. И много по-лесно в бъдеще ще се разработват такива персонализирани терапии." 

Нашите управници намериха начин, въпреки ветото на президента, мораториумът върху иновативните лекарства да остане под някаква форма, подчерта д-р Тончева, запитана дали приложението на тези иновативни методи ще остане недостижима мечта за българските пациенти:

"Да, мораториумът фиктивно беше отменен, след като първо отхвърлиха ветото на президента Румен Радев, но на 28 декември 2017 година, петък привечер, Националният съвет за цени и реимбурсиране прие решение, с което на практика остави в сила този мораториум за новите лекарства и то не само за периода от една година, тоест през 2018, а до края на 2020 година. Националният съвет е определил, че за всяко едно от новите лекарства ще се покрива стойността от НЗОК само за около 20 пациенти годишно и то само в университетските болници в София, Пловдив и Варна. Тоест всички останали нуждаещи се пациенти с даденото заболяване, които надхвърлят бройката от 20 души, които не се лекуват на територията на университетски болници в София, Пловдив и Варна, тези пациенти, поне до края на 2020 година няма да могат да се възползват от никакви иновативни терапии."

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна