„Китай има изключително дълга доларова позиция - 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват инициативата „Пътя на коприната“ и да бъдат в огромната си част и предимно насочени към формата „16+1“, че Китай иска да заеме своите позиции в Източна Европа и ние трябва да използваме своя шанс. Те така или иначе ще дойдат. Просто не трябва да пречим на този процес, защото има какво да представим. На формата „16+1“ се видя, че те са изключително добронамерени, но най-вече, че са много добре запознати със състоянието и структурата на нашата икономика. Самият факт, че китайски бизнесмен каза, че те от 2 години внимателно проучват проекта АЕЦ „Белене“, независимо че ние от 2-3 месеца говорим, че бихме го размразили, показва, че наистина интереса не е куртоазен, и не е просто логистичен". Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ ректорът на УНСС професор Стати Статев. Трябва да се помисли за откриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система трябва да въведе системата Юнион пей, защото Мastercard и Visa не са особено популярни сред обикновените китайци, допълни той:
„Темата е много дълга, но Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с инвестиции. Това е нашия шанс - да създадем максимално добри условия, за да можем максимално да се възползваме от тази ситуация“.
Китай не идва само като производител, който иска да налага своите стоки в ЕС, а като инвеститор, който иска да се настани на тази територия, която за него все още е свободна, коментира ученият:
„Цялата идея на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят инвестиционното – да организират свои производства. Естествено, преди това ще трябва да решат и проблема проблемите с логистиката, но тук не става въпрос за пазари. Основната идея е те да се настанят инвестиционното, да започнат да произвеждат тук и да връщат обратно тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че между 75 и 80% от контейнерите, които идват със стоки от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един изключително сериозен ресурс за запалване да може и ние да върнем нашите стоки там“.
Трябва да помислим кои са потенциалните потоци на трудов ресурс към нашата страна и своевременно да ги отворим, изтъкна ученият, според когото на пазара на труда у нас просто няма достатъчно хора. Икономиката ни може да поеме инвестиции и има нужда от тях, за да заработи, категоричен е той.
„Приемането на еврото и влизането в Еврозоната вече се е превърнало във въпрос на престиж. Вече не е въпрос на икономически показатели, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е доказала своята лоялност към ЕС, стабилност. Оттук нататък е несериозно, ако този процес се отлага
Бившият заместник-министър на икономиката Милен Керемедчиев коментира, че първите 6 месеца на годината и председателството на Европейския съвет са толкова важни за страната ни, колкото и тази среща:
„Фокусът на Китай се измества от Западна Европа към Източна и това е видимо даже и от дипломатическа гледна точка. Изтеглянето на формата „16+1“ напред - само 7 месеца след срещата в Будапеща и няколко седмици преди срещата ЕС – Китай, показва конкретния интерес на китайската страна.
„За първи път Китай и България имаме еднакви политически пристрастия към региона, защото България използва тези шест месеца на Европредседателството да постави в центъра на говоренето в Европейския съюз темата Западни Балкани и развитието на региона. В момента имаме възможност - с това този формат „16+1“ да насочим китайския интерес, който съвпада с нашия, за икономическо развитие - икономически и проекти, трансгранични проекти, инфраструктурни проекти които да подпомогнат вече и финансово района“
Има огромни възможности за привличане на китайски инвестиции в България. Със създаването на глобален център за подпомагане на търговията, страната ни навлиза в пъзела на китайските стратегически интереси, допълни той.
„За разлика от Русия, която използва енергийните си ресурси и икономическите си лостове за създаване на определени механизми за влияние, Китай няма конкретни политически желания. Тук говорим наистина за икономическа експанзия и затваряне на цялостната карта на китайските инвестиции, защото до момента това беше едно бяло петно. След като Китай запълниха Африка с огромни инвестиции, ние сме последното парче от пъзела на основния китайски бизнес. Подчертавам дебело, чу тук не говорим за реална политическа намеса във вътрешните работи на ЕС. Това беше подчертано и от китайския премиер. Китай не желае да разделя Европейския съюз. ЕС е необходим на Китай в цялата своята цялост на предстоящата търговска война със Съединените Щати“.
Досега китайските проекти в Източна Европа са били предимно инфраструктурни, което „е изцяло в интереса и на политиката на България, която провеждаше в последните 6 месеца за интеграция на Западните Балкани все повече в Европа“, коментира още той:
„Това, че китайски пример е четири дни в България е безпрецедентен дипломатически знак. Досега китайски премиер не е посещавал за повече от няколко часа България. Четири дни на дипломатически език означава много сериозно внимание към държавата ни“.
Керемедчиев също е категоричен, че сме готови и за двете последни препятствия пред истинското пълноправно членство в ЕС – еврото и Шенген:
„Това вече е имиджов проблем, защото чуждестранните инвестиции в България започнаха своята възходяща градация след приемането в НАТО и преди приемането в ЕС, защото приемането в НАТО създаде спокойствие в инвеститорите за една предсказуемост и стабилност на политическата система в региона. Членството в Европейския съюз повиши отново доверието на инвеститорите. Но, от гледна точка инвеститорите, това че България изпълнява всички критерии за членство, но не ни приемат, дава негативен имиджов ефект“.
Въпросът е 100% политически, категоричен е Керемедчиев, според когото ЕС никога не е бил толкова разединен заради национализми и популизъм