Нищо изненадващо не се чу на дебата в НС. Управляващите се хвалят с успехите си, а опозицията напада. За мене обаче дебатът остана повърхностен. Не че не можем да имаме критики, но… Това каза за предаването "Хоризонт за вас" Петър Чолаков – доцент по политическа социология в Института за изследване на обществата и знанието, и обясни:
„По отношение на темата за интеграцията на Западните Балкани, ако говорим, че дипломатическата тема и дипломацията е успех на кабинета по време на председателството, трябва да се разделим въпроса на две. Интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз – по тази тема мисля, че категорично можем да кажем, че беше отбелязана стъпка назад с декларацията на срещата на върха в София. По отношение на инвестициите, да – Европейският съюз пое ангажимент да направи инвестиции в страните от Западните Балкани. България има интерес от това страните-членки на Западните Балкани да влязат в ЕС и да станат членки на НАТО. Тук наистина има някакъв успех, доколкото преди два дена дойде новината от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че Македония ще получи покана за започване на преговори за членство в НАТО“.
Във външнополитически план могат „да бъдат калкулирани някакви успехи“, но основните проблеми в България остават, каза той и посочи бедността, корупцията, липсата на медийна свобода. Той реторично попита дали има страна, която се е провалила в ролята на ротационен председател на Съвета на Европейския съюз.
Експертът подчерта, че му е трудно да отговори утвърдително дали по време на председателството политическата ни класа е показала, че може да прави политика от голям мащаб. Според него резултатите от европредседателството са били „по-скоро повърхностни“, но „определено имаше медиен ефект“, доколкото над 80% от българите считат, че то е било успешно.
Начинът, по който БСП са структурирали дебата в НС за отчета от европредседателството, според Чолаков, „също не издържа сериозна критика“:
„Да се извежда като акцент, че е съвпаднала търговската война, която се води между ЕС и САЩ с Българското европредседателство и да се казва, че едва ли не господин Борисов и кабинетът имат някаква вина за това, за мен, е изключително несериозно. Специално това, което каза госпожа Нинова по темата за мигрантите, е една линия, която продължава от доста време насам – този тип говорене, който едва ли не прави БСП да изглежда като една популистка, дясноцентристка политическа формация, в което трябва да се надпреварва с ГЕРБ коя формация е по-консервативна. Не мисля, че това е правилният тон, който трябва да намери БСП. По този начин тя влиза в челен сблъсък с това, което говори Партията на европейските социалисти“.
Българинът става все по-малко толерантен особено към новите малцинства и затова БСП би могла да извлече дивиденти от такова говорене.
Чолаков попита дали има картел в политиката, предвид скандалите с т.нар. „лобистки закони“, и дали БСП е готова да постави ясно въпроса за ролята на "Газпром" в българската политика например.
"От началото на третия си мандат Борисов основно се изявява като дипломат и геополитик. Така след приключването на европредседателството тема са станали отношенията между Централна и Източна Европа и Китай", изтъкна експертът, но припомни, че размерът на китайските инвестиции в България е няколкостотин милиона.
Чолаков оцени като „позитивно развитие“ новината за поканата за т.нар. "чакалня за еврозоната". Кандидатстването за членство в Банковия съюз би осветило проблеми в българската банкова система, коментира той и даде пример.
„Начинът, по който се разследва случаят КТБ, показва, за мен, много повърхностно отношение на нагласите на прокуратурата. За мен основните виновници за случая с КТБ остават неназовани по някакви причини. Бих изразил подозрението най-малкото, че вероятно има и други такива бомби със закъснител в банковата система“.
„Аз лично смятам, че приемането на еврото ще бъде нещо изключително полезно за българската икономика“, завърши той.
Интервюто на Даниела Якова с Петър Чолаков можете да чуете от звуковия файл.
