Вече можем да проверяваме как администрациите боравят с личните ни данни. За целта е необходим или код от НОИ или електронен подпис, а проверката става през сайта на Държавната агенция „Електронно управление“.
Доверявай се, но проверявай! Това е съветът, който дават от Държавна агенция „Електронно управление“ на хора като Виктория, която от опит е установила:
„Липсата на всякаква връзка и комуникация с институциите ги прави неадекватни и абсолютно неефективни по отношение на изпълнението на техните задължения“.
От известно време част от документите в системата на администрацията станаха електронни, но това повдигна и въпроса как администрациите боравят с тези данни. Заместник-председателят на „Електронно управление“ Александър Йоловски обясни:
„Проверявайте своите данни и ако забележите нередност – сигнализирайте нас и съответните ведомства. Всеки един достъп до данни се записва надлежно, така че има проследяема следа кой държавен служител какви данни достъпва във всеки един момент. Ако някой открие злоупотреба с данни, без да има реално заявена услуга от гражданин, трябва да се сигнализира ведомството, което предоставя услугата“.
Неофициално, от агенцията „Електронно управление“ признават, че срещу изграждане на системата за проверка има съпротива от общините. Те често казвали, че за присъединяването на регистрите или за IT поддръжка трябват пари. Статистиката също подкрепя тенденцията от 265 общини в България, 51 предлагат електронни услуги, а 214 не. Но, тенденцията, според Александър Йоловски от агенцията „Електронно управление“ е точно обратната и трябва да се свиква, защото системата ще бъде надграждана:
„Процесът е бавен. Говорим за смяна на целия начин, по който работи не само администрацията, но и частни съдебни изпълнители, фирмите, които предоставят бързи кредити и мобилните оператори. Всички те имат право на достъп до определени данни на физическите лица и този достъп може да бъде извършван контролирано през средата за междурегистров обмен.“
„Това са хиляди спестени хартии“, казват от агенцията „Електронно управление“ като показват една друга статистика. През портала може да се види, че по електронен път, само за ден, Агенция за социално подпомагане е потърсила данни за постоянните адреси на 8697 души. За седмица запитванията са близо 60 000, а за месец - 70 000. Първенец по търсения на данни за гражданите е Агенция "Митници", която е направила близо 90 000 запитвания към регистъра за задълженията към митническата администрация. Тук - таме се прокрадват и общини, като Плевен, Троян и Габрово, които правят електронни запитвания към електронния регистър на превозните средства, имотния регистър или пенсионерите. Но единичните запитвания, според запознати от агенцията „Електронно управление“ са по-скоро, за да се тества системата. И няма да е изненада, ако тези общини пуснат електронно тези услуги. Поради този интерес е важна обаче и сигурността.
Заместник-председателят на „Електронно управление“ Александър Йоловски казва:
„Така нареченото „хакване“ е много чест аргумент срещу електронното управление. Няма 100% защитена система, но от друга страна прилагаме една стриктна система, която следи стриктно всеки достъп до данните.“
Освен от държавните институции, гражданите ще могат да искат и информация дори и как ДАНС използва личните им данни. Възможността е записана като промяна в Закона за ДАНС. Искането обаче ще се подава от националното звено "Лични данни", а то може да откаже представянето на информация, ако прецени, че искането е прекомерно или засяга националната сигурност. Предложените от кабинета промени обаче ще изчакат есенната сесия на парламента, за да бъдат разгледани и приети.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
