„Учител съм по професия. От 20 години съм безработен и по принуда съм станал санитар – метач на джипито. Майка ми 26 години е била диабетик на инсулин. Най-малкото, което мога да направя, е някоя инжекция или кръвно. При по-специфични неща викам линейка, но съм спасявал хора с високо кръвно и с ниско кръвно“.
Изискването, за да има пълна щатна бройка за лекар е 700 постоянно живеещи пациенти и затова в селата почти няма такива, каза Минчев.
В Благоевградското градче Рила обаче всички са се обединили в името на едно - да има здравеопазване. Двамата общопрактикуващи лекари са си разпределили пациентите, организирали са си лаборатория за кръвни изследвания, а личните лекари помагат на специалистите, които идват в града, за да дават консултации на пациентите. Общината пък помага с каквото може. Д-р Величка Гюрова, един от общопрактикуващите лекари, в Рила споделя, че в града са останали предимно възрастни и много болни хора. По-младите и децата са пациенти на нейната колежка, а д-р Гюрова работи с по-възрастните, въпреки че е на почти 70 години.
„Имаме социално звено към Общината. Над нас има и две социални звена. Идват през зимата и палят печките на бабите, малко да ги понахранват… Имаме и бивш болничен комплекс. Отдолу е „Бърза помощ“, а отгоре - дом за възрастни. Всички са с Шизофрения. Водят се към мен. Никой не ги иска, никой не ги обича, но те също са хора… Имам 976 пациенти, без тези, които са в Испания. Осигурени, неосигурени, те ще си плащат. Водят се в компютъра и през лятото, като си дойдат, аз ги хващам и на имунизация, и ги преглеждам, както е редно. Толкова са и на колежката, но там около 500 са деца. Така разделихме практиката. Решили сме си проблема на място. Оставили сме си стария стерилизатор на 240 градуса… Лабораторията също ни е странна. Рилска лаборантка, която работи в Благоевград в голямата лаборатория, всеки ден от 8 до 10 часа взема кръв. Взима кръвта, носи я и съобщава по интернет“. Манипулационната си я изремонтирахме за 2-3000 лева. Имаме и кислородни бутилки… плащаме си. Общината помага със социалния работник. Ние пак сме толерирани, че имаме някаква Бърза помощ, не е като по селата.
Д-р Гюрова е постигнала договорки с лекари-специалисти от съседните градове и ги кани в Рила, но предварително е свършила голяма част от работата им. Зимата, когато пътищата са затрупани, по високите села стигат само линейките, но тя продължава да обслужва по-достъпните. Според нея, настоящата здравна система трябва да се ликвидира. Тя дава за пример пациентите си от Испания, които носят рецептурни книжки, подобни на българските, но лекарствата не изписани на ръка, а с код. Лекарствената терапия в малките населени места може да бъде организирана по-добре с централно аптечно, което да доставя лекарствата по окръзи и кабинети, вярва тя. Двете лекарки в Рила плащат и на болницата в Дупница, за да приема спешните им случаи:
„Не ние сме толерирани от това, че наблизко са градовете и болниците. Нас пък ни направиха на циркаджии с касовите апарати. Много време отнема - вече пети месец“.
