Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно“.
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“.
„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“
81 години откакто човекът, който виждаше света така, не живее в него. 81 години след смъртта на Йордан Йовков в „Нашият ден“ ви срещаме с един разказ на Дора Габе за него и за онази доброта, която позволява на големия писател да види човека с „пълно с обич сърце“. В запис, запазен в Архивния фонд на БНР, Дора Габе разказва за свое необикновено гостуване на семейството на Йовков в Букурещ през 1922 година, когато писателят е аташе по печата към българската делегация.
Пътуването през света на Йордан Йовков завършваме с думи от „Боряна“ – с откъс от постановката „Боряна“ с Константин Кисимов в ролята на Златил, под режисурата на Николай Масалитинов в Народния театър.
