„Химиотерапията и химиите стават герои в моя живот и на другите героини, които са ги преживели. Те са основното, което ти се случва, след като те диагностицират с болестта рак. Диагнозата разделя живота ти. Никой от нас не е очаквал, че има шанс по-скоро да приключи пътят си отколкото си е мислил. Тази диагноза е много стряскаща и започват да ти говорят с проценти, които можеш да живееш. Вече не си стопроцентов - "ще видиш внуците си". И това много променя", сподели Петя Накова.
Книгата е базирана на пет реални истории, но Накова се е срещнала с повече жени и е изградила сборен образ на всяка от героините си: „Не е само моят опит. Не бих могъл да го разкажа по този начин, ако самата аз не го бях преживяла. Моите събеседници, които съм интервюирала за книгата, не ми го разказаха чак толкова цветущо, колкото съм се опитала да го предам. Аз съпреживях и сложих някои мои усещания или предполагаеми техни усещания, минали през мен.“
Повечето от героините са преживели осем курса на химиотерапия в хода на лечението си - осем е стандарт при рак на гърдата, когато няма разсейки по други органи.
"Тази болест е философия. Има нещо метафизично в това, че раковите клетки са твои собствени клетки, които са били здрави и после се обръщат срещу теб, а на всичкото отгоре дълго време се прикриват и имунната система не може да ги идентифицира и да се бори с тях", разказа още Петя Накова, която нарича химиотерапията "инквизиция на клетъчно ниво".
Болестта е изпитание, категорична е Петя: "Защото колкото и да е неправилно да си задаваме въпроса "Защо ми се случи", няма човек, който да може напълно да избегне този въпрос. И аз си го задавах. Всеки си намира свой отговор. Не трябва да се самообвиняваме, но има и нещо здравословно да се попиташ "Защо ми се случи". И като се попиташ, винаги намираш нещо, в което не си бил истински, не си бил ти, и ти се иска да го поправиш. Вече не искаш да си лицемер. По някакъв начин тази болест те прави много честен - да бъдеш себе си във всичко."
Книгата има щастлив край, категорична е Петя Накова. Тя отбеляза колко е важно когато си болен от рак да не се самозатваряш, а мобилизирайки всичките си физически, душевни и духовни сили, както и сили извън видимия свят, в който живееш, да се оцениш подкрепата на близките си хора. "Срещнах се с много черногледство. Дори в лекарите. Като чуеш тази страшна дума "рак" (дори аз съм мислела така преди да ми се случи), ами добре, взимай си вече сбогом със света. В нашето българско общество вече гледаме много фаталистично, а една добра нагласа, една оптимистична нагласа много помага."
Авторката е завършила машинно инженерство и режисура. Автор е още на биографичния роман "Проповедникът и черният кон". В киното дебютира с документалния филм "Ром Кихот". Димитър Кенаров я определя като "военен кореспондент от бойните действия с болестта рак".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
