Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Подвеждат ли нискотарифните компании с ниска цена на билета

Нови правила за ръчния багаж на нискотарифни авиокомпании объркват потребителите

Снимка: БГНЕС

От тази есен унгарската нискотарифна компания Wizz Air и ирландската Ryan Air въведоха нова политика за ръчния багаж на борда на самолетите. Целта е да се намалят закъсненията на полетите. Едната компания задължава клиентите си да плащат за куфарите с тегло до 10 кг. Другата разрешава на борда да се качват куфарите на клиентите, които ползват определена услуга. Италианският регулаторен орган, който отговаря за защитата на конкуренцията, наскоро обяви, че няма да позволи на тези нискотарифни авиокомпании да таксуват клиентите си за ръчен багаж.

Пред „Хоризонт“ председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов обясни, че политиката на стандартните авиокомпании позволява по-ясно ценообразуване: "Тази промяна в правилата събуди стария въпрос за ценообразуването на нискотарифните авиокомпании – първоначално се оферира някаква цена за билет, а впоследствие към тази цена се добавят допълнителни такси", посочи той.

Според Маргаритов големият въпрос сега е доколко тези компании ясно за потребителите оповестяват новите си условия и имат ли потребителите възможност да си създадат реална представа, сравнявайки с офертите на други авиокомпании, които не ценообразуват по този начин, а по дефиниция включват в цената на билета повечето от тези неща.

В преходния период това не е било ясно за потребителите и те са запазвали билети онлайн, без да обръщат внимание, че „някъде е отбелязано, че от първи ноември ще бъдат в сила други правила и така потребителите действително могат да бъдат заблудени“, коментира Маргаритов.

От КЗП ежедневно правят контролни резервации, които по думите на Маргаритов сочат, че в някаква степен процесът е по-усложнен, но няма груби нарушения.

Председателят на КЗП уточни, че тъй като двете нискотарифни авиокомпании нямат представителства у нас, които да са български юридически лица, практически нашата юрисдикция не би могла да се разпростре върху тях, ако се установят нелоялни търговски практики. Посредством Европейския потребителски център обаче КЗП може да сигнализира в държавата, в която е базирана съответната компания и тамошните контролни органи да инициират производство за нелоялни практики.

Цялото интервю с Димитър Маргаритов и репортаж по темата чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени