Петя Накова е завършила режисура, но първата й изява е издаването на документалния роман „Проповедникът и Черният кон“ (2012). Следващата година тя дебютира и в киното – режисьор е, заедно с Нина Пехливанова, на документалния филм „Ром Кихот“. В момента работи върху втория си филм. Наскоро излезе и втората ѝ книга „Годината на осемте химии“, която съдържа документалните истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа и е художествен текст. „Странни са тези разкази, пише Христо Карастоянов, за дългото преминаване през ада на коварната болест. Наистина странни, защото колкото и да са различни жените, чиито истории е събрала тук авторката, едно нещо ги обединява непоколебимо: преодоляването!“ Книгата всъщност е оптимистична. Тя казва, че ракът може да бъде преодолян, преборен. И, както отбелязва редакторът на книгата Димитър Кенаров, който нарича Накова „военен кореспондент от страната на болестта“ – „Изисква се много честност и сила, и голяма доза самообладание, за да опишеш трагедията, когато си в нейния център. Петя Накова е оцеляла, за да ни разкаже“. А ето какво пише самата авторка като въведение в книгата: „Животът е само непрекъсната поредица от възможности за оцеляване, е казал Маркес. Една от тези възможности са редовните профилактични прегледи, но на някои от нас се наложи да ги проведем аварийно... Посвещавам тази книга на оцеляващите, които следят за здравето си преди да се случи най-лошото.“
Днес (8 ноември) е премиерата в Пловдив.
