Новината беше очаквана, тъй като в последните 2,5 години практически властите не направиха абсолютно нищо в посока въвеждане на електронно гласуване. Чакаше се момента, в който трябва да дойде срокът, записван в Изборния кодекс, за да вдигнат ръце и да кажат: „Ами всъщност ние не можем да въведем електронно гласуване“. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Иво Мирчев от „Да! България“ по повод внесените от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предложения за промени в Изборния кодекс. Според него електронното гласуване би улеснило много вота на българите зад граница и е можело да бъде въведено у нас, без за това да е необходима голяма сума, но:
„Практически, по начина, по който е направено предложението, отпада и машинното гласуване“, коментира Мирчев. Той припомни и неодобрено предложение на партията му за гласуване да могат да бъдат използвани електронните подписи, които в момента са „няколко десетки хиляди в български граждани“:
„За съжаление, управляващите предпочитат да могат да контролират вота и използваха като аргумент нещо изключително странно като хакерските атаки“.
По повод предложението да отпаднат номерата на партиите от бюлетините, а хората да се ориентират по пълното наименование на партията или коалицията, Мирчев отказа конкретен коментар, но обобщи:
„Не виждам нито едно от предложенията, който ГЕРБ и „патриотите“ са направили, за адекватно“.
Проф. Красимир Калинов - бивш член на ЦИК, е на мнение, че предложените промени не решават нито един от проблемите в системата. Машинното и електронното гласуване трябва „тотално да бъдат премахнати от Кодекса“, убеден е той:
„Нито машинното, нито интернет гласуването ще решат някакви проблеми. В крайна сметка може да се получи така, че в България да се въведат три начина на гласуване и да подготвяме три вида различни устройства - хартиени бюлетини, машинно гласуване, интернет и да плащаме тройно за всеки един глас“, предупреди той и допълни:
„Проблемът от технически се превръща в политически. Електронното гласуване нито е по-евтино, нито е по-надеждно от хартиените бюлетини. По отношение на машинното гласуване, това е много неспокоен опит да се направи нещо, да се имитира някакво движение. Ако трябва да се въвежда нещо машинно в този процес, то посоката е съвършено друга и тя трябва да е към създаване на начин броенето на бюлетините да бъде автоматизирано, да бъде систематизирано в няколко пункта и малко хора да имат достъп до самия процес, а много хора да го наблюдават. По този въпрос имаше мнения за създаване на преброителни центрове и т.н., но тъй като в преброителните центрове технологията беше такава, че отнемаше едва ли не дни да се преброят секционните протоколи, това отпадна някак си от само себе си, но не се тръгна към следващата стъпка - да се автоматизира този процес, а това го има по света и се прави“.
Интернет гласуването не е панацея от измамите, категоричен е Калинов. Експериментът с отпадане на номерата на партиите от бюлетините „би показал доста неща“, смята той.
Избирателните списъци, по начина по който е организиран изборният процес в България, технологично не могат да се изчистят, категоричен е експертът, според когото проблемът се използва „за чисто политически цели“. Необходима е конституционна промяна за създаването на активни списъци. Секционните избирателни комисии са проблем, но с предложените промени „нито ще се реши, нито даже има мирис на решение“.
