За Надя Кехлибарева може да се говори дълго и интересно. Но днешното време е все по-динамично и сякаш човек иска да узнае всичко някак наведнъж. Затова ето накратко пътя ѝ: родена в София през 1933 г., а детството и юношеството си прекарва във Варна. Надя Кехлибарева следва успоредно две филологии – френска и руска.
След завършването на висшето си образование известно време преподава, докато бъде поканена за редактор в издателство „Народна младеж“, а след това дълги години заема длъжността на завеждащ отдел „Поезия“ в едно от най-елитните издателства – „Български писател“. Дълги години и до края на живота си е член на Съюза на българските писатели, известно време и негов секретар. Заедно с Лиляна Стефанова и Леда Милева представя българската група в международната необвързана писателска организация – Пен Клуб, където е представяна българската литература на международни форуми.
Владее литературно пет езика и може би затова любовта ѝ към превода я нарежда сред търсените преводачи от немски и френски. В края на 70-те години на миналия век е българската стипендиантка в световноизвестния писателски център в университета на Айова сити за шест месеца. Всичко насъбрано от тази специализация, а и от многобройните международни контакти с големи писатели на века се излива в зрялото и късното ѝ творчество. Автор е на 40 издадени книги – стихосбирки от любовна и интимна лирика, есеистика, разкази, както и детска литература.
Ето накрая и някои характерни белези на нейната поезия и творчество – Надя беше сред хората, които вярват, че красотата и доброто ще спасят света. Друга нейна характерна нишка, която преминава през цялото ѝ творчество е състраданието към човека в беда, в нужда, към незабелязания, а оттам и към несправедливо забравения. С много топлина е обгърнато творчеството ѝ за деца – това са: „Цветни стъкълца“, „Птиче с качулка“, „Момчето и слънцето“, „Момчето и нощта“, „Приказки за голямата долина“, „Приказки от моряшкия куфар“, „Птиче с качулка“ и още други. Като поет Надя Кехлибарева считаше писането на детска поезия за много трудно и отговорно дело. Получава много национални и международни награди. За последната си стихосбирка – „Един живот не стига“, излязла от печат само няколко дни след ранната ѝ кончина, Надя Кехлибарева получава Голямата награда за поезия (посмъртно) на град София. Сред стихосбирките ѝ са още „Целувката на Евридика“, „Кръгла година“, „Синьо пристанище“, „Моето море“, „Отражения“, а сред обичаните есеистични книги „Планината на силните“, „Красота минава през делника“, „За какво разказват ръцете“. Във всички тях независимо поезия или проза, Надя Кехлибарева обича да се вглежда в обикновения човек и неговия свят, в красотата на нещо съвсем обикновено, като стара картичка от далечен град или детски стъпки по пясъка.
През 2018 г. се навършиха трийсет години от смъртта ѝ, която дойде бързо и неочаквано в разцвета на творческите ѝ години. А датата 22 ноември е рождената дата на Надя Кехлибарева. Литературната критика неведнъж е отбелязвала особената музикалност на стиха ѝ, може би поради любовта ѝ към музиката. Но заедно с това и високата ѝ гражданска ангажираност – човекът, който може да е миньор или актьор, или продавач на цветя, или летец или лекар. На два пъти ѝ е присъдено почетното звание „Почетен гражданин на град Лъки“, а посмъртно и на град Варна.
Сред по-значителните ѝ награди се причисляват още:
• Литературна награда „Изворът на Белоногата“ 1987 г.
• „Сребърен плакет“ – за превод от немски на български на форум в Лайпциг.
• Почетна награда София I степен за литературната ѝ дейност.
• Последната ѝ стихосбирка „Един живот не стига“, чийто издание не доживява получава посмъртно Голямата награда на София за литература и поезия.
Рубриката „Човекът“ на предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ от 29 юни бе посветена на Надя Кехлибарева. Дни след рождения ѝ ден ви припомняме и документални записи на нейни изпълнения.
