Разследване на "Хоризонт" показа, че у нас набира популярност бизнес практика да се прилага детектор на лъжата спрямо персонала.
Едни работодатели използват полиграфа само при наемане на работа, но други периодично тестват своите служители. Защо този тип проверка на лоялността процъфтява?
"Явно българинът гледа много филми, но промишленият шпионаж се оказва тема, по която работят почти всички по-сериозни фирми", каза пред “Хоризонт“ Тодор Тодоров, който е криминален психолог.
Работодателите оправдават тестовете с полиграф с промишления шпионаж
"Това ти да изпратиш човек в своя конкурентна фирма, който да бъде на определена позиция, която да ти помага ти да се сдобиваш с вътрешна информация от тази фирма, и особено ако пък работите често по линия на обществени поръчки или някакви такива проекти, ти тогава, реално погледнато, си осигуряваш предварително победа", коментира Тодор Тодоров.
Според Тодоров, това, че българинът е много честен и трудолюбив е мит и затова нерядко още при наемане на работа фирмите използват помощта на полиграфа. Едно от нещата, които се проверяват е дали на предишното си работно място кандидат-служителят не е използвал порочни практики. "Защото, оказва се, че няма значение каква заплата взимаш, за да решиш да злоупотребяваш. Ако взимаш 500 лв. заплата, крадеш после за 1000 лева. Ако взимаш 5000 лева, крадеш за 50 000. Просто апетитът идва с яденето. Ако си го правил досега, и на новото си работно място като се ориентираш в ситуацията, като видиш къде има слаби звена във веригата, ти ще започнеш да го правиш пак", заяви Тодоров.
Разходка в центъра на София може да сблъска наблюдателните столичани с десетките рекламни табели на услугата "детектор на лъжата". Впечатленията ни потвърждава и проверка в интернет, където в търсачките излизат редица обяви. По информация на наши източници някои даже плащат, за да бъдат по-напред в списъка на съответната търсачка, а работодателите оправдават тестовете с полиграф с промишления шпионаж.
Има законодателни празноти по отношение на полиграфските изследвания
"Не е много популярно или поне не се говори много за това, но в нашето ежедневие се намеси промишленият шпионаж. Конкурентни фирми на нашия пазар търсят всячески да се сдобият с вътрешна информация от своите конкуренти, с цел прилагане на добри практики или придобиване на клиенти на конкуренцията", признава Елена Борисова, мениджър в охранителна компания. Тя опроверга битуващото мнение, че служителите биват заставяни насила да минават през такива изследвания. "Такова изследване се провежда само ако служителят е съгласен и е декларирал писмено, че е съгласен. Ако наш служител не се съгласи, такова изследване не се провежда", твърди Борисова. За част от служителите тестовете за лоялност са фиксирани веднъж годишно - това са служители с достъп до конфиденциална информация или до значителни финансови средства. "Това е фиксирано в трудовите им договори, те знаят, че това ще се случва и са предварително подготвени, даже е фиксирано кога в годината се случва, допълва Елена Борисова. Тя акцентира върху празнотите в законодателството ни относно полиграфските изследвания.
Според статистики над 60 на сто от фирмите у нас губят около 5% от оборота си годишно заради измами на работните места.
Минава бързо и безпроблемно, ако няма какво да криеш
Десислава Лазарова, мениджър в охранителна компания, разказва за усещането да бъдеш тестван с полиграф: "За пръв път се сблъсках с тази практика, но не мога въобще да кажа, че съм се притеснявала от факта, че трябва да мина през такова изследване. Мина безпроблемно, лесно, бързо, когато няма какво да криеш".
Невинаги обаче изследването протича по описания начин. Често нароилите се фирми не отговарят на никакви изисквания, а повечето работещи с полиграфа не притежават професионална квалификация. Според Тодор Тодоров, "куцо, кьораво и сакато се занимава с тази дейност". "Не може с тридневен онлайн курс да работиш работа, при която изключително рязко се намесваш в съдбата на човека", подчерта Тодоров. "Много хора виждат в това възможност да печелят пари, без да си дават сметка каква отговорност носят", смята още криминалният психолог.
В интервю за "Хоризонт до обед" психологът Росен Йорданов, бивш заместник-директор на Института по психология, раздели изследванията на два типа. Единият е профилактично, или скрининг изследване - когато няма конкретни подозрения към изследвания човек. То се прави регулярно или на входа на фирмата при наемане на работа. Другият тип е разследващо изследване, при което има инцидент - например изчезнали пари, информация, стоки. "Това изследване, направено от хора, които разбират от тази работа ( не съм сигурен, че всички, които предлагат тази услуга, разбират от тази работа) за всеки един човек, който се подложи на такава процедура, би трябвало да са гарантирани неговото човешко достойнство и, разбира се, доброволността на неговото участие", поясни психологът. Той мотивира провеждането на полиграфските изследвания с корпоративната сигурност."Не съм чул за непрекъснати изследвания. Моят опит (аз работя с немалко компании) е, че те не се правят през три месеца. Може да се правят на годишна база или на две. Ефектът като цяло за огромна част - над 95% по мои лични наблюдения в никакъв случай не е травмиращ, стресиращ, а ефектът за компаниите и за хората е по-скоро дисциплиниращ", смята Йорданов. По думите му, "когато човек знае, че неговите действия ще минат на обща проверка, той спазва и по-коректна линия на поведение".
"По-добре е хората, които се занимават с човешки ресурси, да се занимават с човешки ресурси, а не с полиграфски изследвания", коментира още Росен Йорданов. Той е на мнение, че не се налага специална законова регламентация на проверките с полиграф. Психологът подчерта, че на коректно проведено изследване с полиграф хората не трябва да гледат като на наказание. "Това е добре и за тях самите, и за средата, в която работят. Защото в крайна сметка освен да сме компетентни и знаещи, е важно и да сме свестни на работното място", посочи Йорданов.
Гледните точки по темата чуйте в звуковия файл.
