"Няколко майки първоначално опипаха почвата, за да разберем има ли интерес за такова училище. Имаше. Така се създаде една инициативна група от седем човека – майки, филолози, педагози. Започнахме интензивна работа за разработване на инфраструктура, подготовка на учебни планове, популяризиране на инициативата. На трети ноември стартирахме.
Свързахме се с посолството още в началото. За съжаление, не получихме голяма подкрепа, поради факта че сме частна инициатива и все още не сме признати от Министерство на образованието. Това е една от нашите цели - да станем легитимно училище, но условията са доста сложни. Швейцарската държава предоставя възможността на чуждестранни общества да изучават своя език и култура в рамките на учебната система. Това е нашата по-краткосрочна цел - да станем членове на тази програма, защото те ще ни предоставят възможност за материална база и така нататък.
Не сме стигнали до Министерство на образованието в България, тъй като се информирахме за условията за кандидатстване и те са доста сложни. Искахме да сме подготвени, да стартираме най-напред, да имаме добра база, да покажем учебни планове, брой ученици и тогава ще се обърнем към министерството".
Сградата, където е училището, цялото оборудване и учебните помагала са осигурени със средства на българите в Берн, допълни Лазарова.
"Съществуването на програми, учебни планове и учебници, създадени за случаи като нашите, би било страхотна подкрепа. Италия изпраща и учители в Швейцария, които обучават италианските деца", каза още тя.
Наталия Михалевска, която ръководи дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, сподели, че тази учебна година от ведомството подпомагат 362 български неделни училища зад граница, от които 298 в Европа. През миналата учебна година тези училища са били подпомогнати с над 9 млн. лева. Училището в Берн може да кандидатства по Националната програма „Роден език и култура зад граница“, допълни тя и обясни условията на програмата:
„Трябва да има учители. Трябва да има помещения, подходящи, свързани с нормативно определените изисквания на съответната държава. По националната програма няма изисквания за брой деца в началото. Трябва да могат да създадат свой родителски съвет, както и да изберат училищен ръководител или човек, който да се грижи за цялостния процес“.
МОН е направило учебни програми по български език и литература, които са с модул „български като втори чужд език по реда на усвояването в живота на децата“, обясни Михалевска:
„Те могат да бъдат пригодени за деца, които не владеят добре български език и тези, които са по-напреднали. Ако се обърнат към нас, а сигурно ще го направят, ще разберат, че учебните програми, за които стана дума, са толкова гъвкави, че наистина могат да бъдат адаптирани към техните условия".
До 120 часа на випуск е обучението по български език и литература. Ако децата са заети, могат да вземат и по-малко. Програмите по история и география на България също са направени по гъвкав начин:
„Много важно е да участват в нашата програма, за да бъдат част от общността на българските неделни училища и да имат шанса да сертифицират българския език като чужд по общата европейска езикова рамка и по този начин да бъдат признати и в швейцарската образователна система“.
Стандартизираният тест по български език на Софийски университет е признат за нивата от А1 до С2 и учениците могат да вземат всяко ниво, а сертификатът за владеене да ги съпътства през целия им жизнен път.
Относно командироването на учители по български от България към дипломатическите представителства в чужбина, Михалевска посочи, че все още не са постъпили искания за командироване на такива.
Михалевска припомни, че в Швейцария могат да правят и електронно обучение