Честно да си призная, малко се поуспокоих, след като започнах да си водя дневник. То не било чак толкова сложно това ежедневие, даже има закономерен баланс, много точен, да речем 70 % радостни моменти, оп – веднага едни 30 гадни до 100% за баланс.
Половината ваканция в Чепеларе мина хубаво – спокойно, мирно, красотно, леко за душата, после, разбира се, другата половина, (по)връщането назад – 2-3-4 часово задръстване по магистралата, ей, така просто, за да убиеш времето, не друго…
Или пък да научиш детето си да псува на поне 9 сръбски диалекта, които са нещо средно между кръвна непростима обида, клетва и тежка констелация за векове наред в родовата памет или пък неусетно да влезеш в дебрите на медитацията, или чакай още по-добре на хипнозата и да имаш времето и капацитета да убедиш чрез внушения партньора си, че не харчиш, а инвестираш в ежеседмичните ти покупки на дрехи и вещи, които са колкото два-три пъти пенсията на баба ти (ако беше максимална) и това, разбира се, не те прави автоматично лош човек.
Стоп, това вече, слава Богу е част от миналото ми. Наистина се стремя към по-минималистичен начин на живот, което ще рече – да не трупам вещи.
Понеже на моменти си оставам доста импулсивна, как процедирам, ако си купя ново пухкаво розово палто – защото много ми трябва точно такова, продавам или подарявам друго от гардероба ми. В социалните мрежи има много такива групи и страници. Тоест ако нещо влезе в гардероба ми, друго задължително ще излезе.
Защото прекомерното трупане на вещи неминуемо води това, че те започват да управляват живота ни. Избърши прахта от мен, подреди ме, намери ми другарчето, къде го дяна, изпери ме веднага…
Тъмна нощ, всички у дома спят шести сладък сън. Докато 365-те чифта обувки в килера кроят пъклен план да ме убият. Изобщо не се шегуват, излъчили са вече и изпълнител на мократа поръчка. Онези черни лачени обувки на известна мъртва французойка, с тънко като косъм токче, което обаче завършва с метална капачка. С тях точно веднъж балансира на една нова година, а домакините на купона те гледаха с потънали в кръв очи, защото им съсипваше с лекота току-що изцикления и лакиран паркет. Фръцкаше се в ритъма на Джалма и не ти пукаше за никого, е, освен за фотографа, който трябваше да те отснеме в правилния момент.
Сега същите тези черни лачени обувки бяха готови с един единствен рязък скок да ти скочат на главата и да останат там, за да се спре веднъж завинаги това тежко битие за всички, обитаващи килера – тонове самотни, натъпкани до тавана обувки.
Liberte, от лошата жена, дето ни обува по веднъж и после ни захвърля тук в тъмното.
Да, това бях аз, признавам си, до убийство не се стигна, защото рязко се събудих от този кошмар и реших, че повече финансово и пространствено не може така.
Като цяло има тенденция в поведението ми да събирам и трупам, освобождавам се от нея като подарявам или препредавам въпросните вещи по някакъв начин. И не на последно място – рециклирам. В мрежата има много информация кои брандове имат подобни инициативи, а също така къде можете да откриете контейнери на Червения кръст.
Първият път е много странно, като пуснеш в голямата метална паст 5 чувала, пълни с дрехи, които не носиш пореден сезон и има такива от 8 за 9-ти клас, когато за момент беше 50 кг, но после виждаш едно голямо благодаря и информацията, че си помогнал наистина на хора, които не могат да си позволят да си купят дрехи, на себе си и на децата си.
Точката е сложена, но всъщност като се загледах май е многоточие...
Вярвам, че сега ТИ си на ход!
