Решението предизвика напрежение в пленарната зала, прекъсване на заседанието и извънреден председателски съвет.
Депутатът Валери Симеонов подчерта, че идеята за ограничения е била засилване на контрола и изсветляване на чуждото финансиране.
"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели в последните 30 години“.
"Обединените патриоти" поискаха вероизповеданията и духовните училища да бъдат задължени да декларират получаваните дарения, но и това предложение бе отхвърлено от мнозинството депутати.
Йордан Цонев от ДПС обясни, че е имало консенсус по забраната за финансиране на вероизповеданията отвън, но с изключение на мюсюлманското вероизповедание, всички останали са били против.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов обясни, че са се съобразили с Българската православна църква, които категорично не са били съгласни да им бъдат ограничени допълнителните финансови средства, които получават като дарение.
"Трябва да бъдем тези, които да приемаме закони, които да намаляват всякакво възможно напрежение в обществото. Имахме срещи при патриарха. Казаха, че те няма да имат съгласие, ако в закона бъде записано, че се ограничават всякакви възможни дарения, които биха могли бъдат получени".
Пред „Хоризонт“ Варненският и Великопреславски митрополит Йоан заяви, че църквата се е обявила против ограничаването на даренията, защото те представляват свободен акт, чиято анонимност не трябва да бъде нарушавана:
"БПЦ разчита на дарения. Нашите дарения са изцяло тук вътрешни и няма защо така да се поставя въпроса, че единствено тя е против. Всички вероизповедания бяха против това. В края на крайщата църквата е отделена от държавата и държавата няма как да иска да овладее на сто процента църквата".
Окончателно беше одобрена и поправката, която позволява задълженията на Главното мюфтийство към държавата да бъдат разсрочени за 10 години.
Разсрочването ще стане по модела на търговските дружества. Такава процедура е разписана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но тя се отнася за стопански субекти и няма как да се приложи за вероизповедание. Ще бъдат фиксирани и всички основни условия. За срока за отсрочване ще тече и лихва. Ще се изисква и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок за отсрочване.
Вносителите заявяват, че промените не са опрощаване на задължения, а отсрочка, с която ще се даде възможност за спиране на всички производства, които в момента са изискуеми към част от вероизповеданията и заплатите на духовниците ще могат да бъдат изплащани. Ще се изисква и предварително обезпечение в размера на главницата и лихвата до крайния срок на отсрочване.
НАП ще е оторизирана да следи начина, по който се изпълнява цялата процедура.