Архитектурата от втората половина на ХХ век – социалистическия период, е формирала образа на повечето публични пространства и в тази среда протича животът ни и до днес. Затова сме длъжни да анализираме, да опознаем не само паметниците и изкуството, но и архитектурата от това време.
За това пледира арх. Анета Василева, преподавател в УАСГ.
Тя възрази на предположението, че хората дават оценка на даден паметник повече на идеологическа основа, отколкото по естетически критерии.
Не е вярно крайното твърдение, че социалистическия ни стил е като световния по това време. Но е крайно и становището, че в тогавашната ни архитектурата няма нищо от модернизма в другите страни.
„Колкото повече говорим за този период, толкова по-лесно ще се установим в някаква среда, която позволява множество интерпретации, което за мен винаги е полезно“, отбеляза арх. Василева.
Тоталността на средата обуславя многото и разнообразните образци, отбеляза още експертът. И посочи конкретни примери от столичните сгради – столичното училище „Николай Лилиев“, Зона Б-5, зданието на Външното министерство и други.
По мнението й все още са твърде малко (едва 5) сградите от този период, които са под опеката на Закона за паметниците на културата.
Чуйте разговора на Антония Каменичка с арх. Анета Василева.
