Създадената образователна практика е на тема "Еврейските общности и антисемитските политики в България, Гърция и Северна Македония по време на Втората световна война".
"В този урок ние разширяваме, надграждаме знанията на учениците", казва Цветомира Антонова, учител по история, която активно изследва еврейския въпрос.
"И го разработихме така, че да може да се използва, да се преподава в специалните дни, в които отбелязваме и възпоменаваме паметта на жертвите на Холокоста – 27 януари като световен ден, в България 10 март."
Антонова подчертава, че редом с отбелязването на спасените евреи си даваме сметка и "за отговорността, която българската държава носи за гибелта на над 11 000 евреи от новоприсъединените земи".
Според Люпчо Петревски, преподавател по македонски език в основно училище в град Прилеп, така се създава мост между учениците от трите държави.
"Да ги научим да почитат, да разширим любовта и разбирателството помежду ни. Нашето място за живеене е толкова малко, ние делим толкова много съвместни дела, нашата история е много близка, културата ни е много близка, но никак не успяваме тази близост да я използваме позитивно."
Урокът, който Цветомира, Люпчо и Калиопи разработват, започва с изясняване на понятието за Холокоста. Учителите се обединяват около определението на Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон, според което "Холокостът е систематично, организирано от държавата преследване и унищожение на шест милиона европейски евреи от нацисткия режим в Германия и неговите съюзници и сътрудници".
"Когато учим за това, е добре да видим какво се е случвало в Македония, какво се е случвало в Гърция и в България и когато децата влязат в ролята на "експерти", които познават историята на евреите, те могат да правят сравнителен анализ, да виждат приликите, разликите, да виждат какви са последиците за евреите", изтъква Цветомира Антонова.
В мултиперспективния подход, който учителите залагат в новата методика на обучение, е залегнала идеята, че всяка една от трите страни има своята гледна точка.
"Обединихме тези три различни перспективи, така че децата да могат да излязат от капана на предразсъдъците. И за Македония, и за Гърция това е много травматична тема, в която лошите са българите. За българите – ние си затваряме очите и не искаме да си даваме сметка за това, което се е случило през март 1943 г. извън старите предели. Когато отворим очи и видим какво се е случило, децата ще се научат, че има времена и закони, в които предразсъдъците, токсичните идеи и омразата водят до такива трагични събития."
Снимка в публикацията: Виктория Петрова
