През 90-те години всички с нетърпение чакахме "По света и у нас", защото много искахме животът ни да се промени. Журналистът, писател и блогър Евгений Тодоров казва в "Книга за Нери", че всъщност това беше нашата революция – екранната. И вероятно тя превърна Нери в носител на тази надежда за промяна.
В една от своите поредици Евгений Тодоров възкресява стария Пловдив, но смятам, че тази книга не възкресява Нери, защото тя си живее сред всички нас, които я познавахме, работехме с нея в едно или друго време, учехме се от нея и за професията, и за живота, и за толерантността, за човечността, за морала. За мен това е книга на почит и уважение към журналиста, човека и съпругата Нери. И не съм сигурна, че тя би го упрекнала за книгата, ако гледа отгоре, както смята той. По-скоро, предполагам би оценила това.
Емоцията беше голяма, когато Нери миналата година си отиде съвсем неочаквано. От къде идваше тя, след като Нери се блъска цял живот в "тухли четворки", както казва самата тя? И кои са тези "тухли четворки"?
Въпреки всичките перипетии Нери все пак има и късмет – да се срещне и общува с изключителните личности от края на 20 век – Бил Клинтън, Жак Ширак, Вацлав Хавел, Лех Валенса, Сюлейман Демирел, принц Чарлз, да има своите ученици, на които да предаде смисъла на професията.
И сигурно, както казва самата Нери, за нея са се борили и мюсюлманският и християнският рай.
Чуйте интервюто с Евгений Тодоров.
