Помните ли старите къщи от малките улички в кварталите на всеки по-голям град в България? Пристройките около тях, градинките, някое дърво в двора, дуварите и оградите от прогнили тараби, и тълпата шумни хлапета, които огласят улицата с игрите си. А помните ли какво е Сен-сен, цигарите "Родопи", вафлите от 5, китайските кецове и миризмите на детството, което отдавна си е отишло, заедно със спомените.
И все пак нещо от него е останало, нещо вътре в нас, за което пише художникът Юли Шумарев в първата си книга "Макгахански блусове и балади". Разказите в нея обаче са много повече от спомени. Те са блусове и балади за изчезващия свят, който не е материален, за духа на едно време, което няма как да се повтори, но ни е белязало завинаги.
Кратки, пестеливи на думи, но богати на смисъл разкази за улица "Макгахан", за едно хлапе от къщата на номер 10, което не иска да порасне и я пази "в задния джоб на сърцето си".
Разкази, които са на границата с поезията. В своя текст за книгата на Юли Шумарев поетесата Ина Иванова, която е редактор сборника, пише, че улица "Макгахан" в Пловдив вече е "част от литературната ни география".
Може да се добави, че авторът вече е част от добрата българска литература. С радост очакваме следващата му книга.
Чуйте Юли Шумарев.
Снимки – личен архив и изд. Жанет 45
