Какво крие Новата пинакотека в Мюнхен?

Музейният комплекс Kunstareal или "Ареал на изкуството" в Мюнхен е нещо впечатляващо – 5000 години културна история на 500х500 метра в едни от най-богатите музеи в света. Разположен между внушителния Кьонигсплац и прекрасната Терезиенщрасе, музейният комплекс предлага изключително разнообразие от произведения от Древен Египет до наши дни. Удобството е, че всичко е на близко разстояние. Неудобството е, че е необходимо много време, за да бъде разгледано.

В Kunstareal има общо 18 музея и изложбени зали, над 40 галерии, 6 известни международни колежа и безброй културни институции в близост, които са достъпни пеша. В момента в старата и нова пинакотека се влиза с един билет.

Новата пинакотекав Мюнхен, чиято сграда е разрушена по време на Втората световна война и не е реконструирана в оригиналния си вид, също се намира в рамките на Ареала. Пинакотеката показва предимно картини и скулптури от 18 и 19 век. Срещу нея се намира Старата пинакотека с произведения до началото на XVIII век. В същия Ареал на изкуствата е и Пинакотеката на модерното изкуство с творби от XX и XXI век.

Новата пинакотека в Мюнхен е била основана в 1853 г. от крал Лудвиг първи и е била предвидена да съхранява неговата лична колекция от 425 картини. Там са изложени главно произведения на художници от класицизма, като в последствие баварската държава закупува много платна от времето на импресионизма до модерното изкуство. В момента галерията е подложена на основен ремонт и част от колекцията е представена в партерните зали на старата пинакотека. Показани са картини на най-известните берлински художници около 1900 г. Тяхното творчество е повлияно както от френския импресионизъм, така и от възникналия във Виена "Сецесион". Такива са "Мюнхенска бирена градина" на Макс Либерман и "Големият планински пейзаж", дамските портрети на Ловис Коринт, както и портретът на Мина Гедон от Вилхелм Лайбъл, който много е впечатлил Гюстав Корбе по време на неговото пребиваване в Мюнхен.

Изложени са и картини от други големи майстори на четката от 20-ти век. Тук са представени главно най-изявените френски импресионисти, като: "Гладачката" на Едгар Дега, "Тъкачът", "Слънчогледи" и "Лилски пейзаж" на Ван Гог, както и "Селянин" на Жул Далу и "Автопортрет" на Пол Сезан. Показани са и няколко скулптури на Роден от които най-известната е "Мъжът със счупен нос". По-нататък следват експонати на френската миниатюрна пластика на 19 век. Композициите на тела в движение представящи селски живот и голи актове, както и глави изразяващи различни настроения, представляват истински шедьоври на този вид изкуство. Освен експресионистичните творби на Роден, голямо впечатление правят пластиките на Луи Бари, Камий Клодел и Жул Далу. Следват маслените картини "Закуската" и "Барката" на Едуард Мане, "Раждането" и "Пейзаж от Мартиника" на Пол Гоген, "Оран" на Джовани Сегантини, както и "Водните лилии" на Клод Моне, както и портрета на Маргарет Витгенщайн от Густав Климт. В т.н. "английски зали", освен портретите на аристократични семейства от Томас Гейнзбъроу, зрителят остава поразен от картината "Остенде" на може би най-гениалния английски импресионист Уилиям Търнър.

Въпреки, че поради ремонта в помещенията на старата пинакотека не са показани всички експонати на новата, изложените платна и скулптори са подбрани много сполучливо по жанр. Също и скоковете във времето не предизвикват неудобство, защото допринасят чрез динамичност на образите и едно особено светоусещане, за добре подбраната комплектност на експозицията.