Страстната седмица в Гватемала е низ от ритуални шествия с грамадни (достигащи 10 метра) статуи на Христос и Дева Мария.
Палмовата неделя (Цветница) е началото на всекидневните литийни шествия по централните улици на Гватемала. Традицията е пренесена от испански мисионери през 16 век, най-напред в старата столица на страната Антигуа и оттам се копира от други градове. Процесиите са смесица на европейски и индиански ритуали,( по-точно тези на маите.) За разнообразие, освен скулптурата на разпнатния Христос и тази Дева Мария е прикрепена към кръст. Вероятно това е местната идея за равноправие.
Най-интересното обаче са платната на самите улици,покрити с пясъчни килими. Те са нещо като лично дарение от местните жители в символичния път на Христос. Изграждането на килима, в зависимост от сложността на шарките, може да отнеме до десет часа. Започвав навечерието на Цветница. Върху калдъръмения път, се изсипват пясък и дървени стърготини. Шарките се нанасят с цветен пясък и оцветени стърготини, мъниста, борови иглички и др. Върху тази красота, сутринта крачи шествието. Подновяват ги всяка нощ. Не е задължително десенът да е един и същ. На връх Разпети петък, килимът вече не е от пясък, а от живи цветя.
Шествието започва в три часа сутринта от гробищата на града, където жителите са прекарали нощта на гробовете на починалите си роднини. Още от предната вечер, местните художници и тъкачки на носии, са пристигнали с каруци цветя и килимите от тях цъфват до сутринта направо на улицата. До вечерта изчезват завинаги, стъпкани от краката на участниците в тържеството. Участниците са облечени като римски войници , разпнали Христос. Тъжна музика и тръпчивият мирис на тамян възвестяват приближаването на жертвата. Огромен щит, тежащ повече от тон, се носи от около сто мъже, облечени в траурни лилави одежди (символ на покаяние и тръгване по нов път).Тъпчат цветните килими, клатейки се в ритъма на барабан.Спират от време на време. И така няколко часа. Вечерта на Разпети петък, целият град „почернява“ Лилавите декорации по къщите се сменят с черни. Всеки участник държи малък фенер в ръцете си, а член на енорията, водещ шествието, носи плакат с последните седем думи на Христос. Отвсякъде се чуват молитви и плач.
Съботата е посветена на Дева Мария. Процесиятае само от жени, носещи скулптурата на Мария. Облечени в най-празничните си дрехи. Вървят по калдъръмените улици на Антигуа на високи токчета, демонстрирайки чудеса от мъжественост. Сутринта на Великден навсякъде епразнично оживено. Танцуват по площадите. Вечерта има фойерверки, звучи радостна музика.
Повече чуйте в звуковия файл.